Благодарение на ваксините едрата шарка е напълно победена и допреди години специалистите се надяват дребната шарка (морбили) също да остане в миналото, но от 2017 г. насам често избухват нови и нови епидемии на морбили, а основната причина е пропагандата срещу ваксините.
Много хора се обявяват против ваксините, без да са запознати с реалните факти, затова решихме днес да разбием няколко популярни мита, които се споделят от антиваксърите.
Мит №1: В моята страна/в моя град няма случаи на морбили. Защо да се ваксинирам?
Дори да не сте чули да има епидемия от морбили в страната, как можете да сте сигурни, че вирусът няма да се разпространи от някой турист? Според статистиката ако 10 неваксинирани души се срещнат с 1 заразен с морбили, 9 от тях ще се разболеят и 1 ще има сериозни усложнения.
Важно е да се разбере колко полезни са ваксините в борбата с такива заразни болести. През 1968 г. във Великобритания започва да се използва ваксина против морбили. Благодарение на нея 20 млн. души не са се заразили и 1500 души са все още живи.
Заради пропагандата през последните години случаите на морбили във Великобритания са повече от тези през 90-те години. През 2018 г. има 966 случая на морбили. Повече от заболелите не са били ваксинирани и най-често са младежи на около 15-18 години, които са пропуснали първата си ваксина като деца. 30% от заразените са постъпили в болница с усложнения.
Мит №2: Дори и да си ваксиниран, пак ще се разболееш.
Вярно е, че няма ваксина, която да осигурява 100-процентов имунитет, но при ваксината срещу дребна шарка успеваемостта е 93-97%. Останалите 3-7% не са причина да се откажете от ваксините.
Наскоро една майка шокира всички във Фейсбук, питайки: „3-годишната ми дъщеря не е ваксинирана, а в града ми има епидемия от морбили. Как да я предпазя?“
Мит №3: Ваксините причиняват аутизъм.
В средата на 90-те години гастроентерологът Андрю Уейкфийлд публикува свое изследване в известното списание The Lancet, където твърди, че е открил връзка между комбинираната ваксина за дребна шарка, заушка и рубеола и развитието на аутизъм. Освен това според него ваксинираните деца по-често страдали от проблеми със стомаха.
По това време Уейкфийлд притежава патент за ваксини срещу дребна шарка, заушка и рубеола, които не са комбинирани. Така става ясно, че неговите изследвания са успешна манипулация срещу комбинираната ваксина. Независимо от това, хората в САЩ и Великобритания започват все по-рядко да се ваксинират, а всички са силно притеснени.
Учените започват да търсят каква е истината и подлагат проучването на проверка. През 1999 г. се публикува изследване, проведено с помощта на 500 деца. Връзка между ваксините и аутизма не е открита. Но за да са по-сигурни, 2 години по-късно учените провеждат ново проучване, този път с 10 000 деца. В Дания провеждат проучване с 537 000 деца, а във Финландия проучване с 535 000 деца. Не само, че никой не е могъл да възпроизведе резултатите на Уейкфийлд, но те дори не могат да намерят каквато и да е връзка между ваксините и аутизма.
По-късно от списанието The Lancet се отричат от проучването на Уейкфийлд и самите те го смятат за „погрешно“, тогавашният главен редактор д-р Ричард Хортън твърди, че адвокати, които водели дела срещу някои производителите на ваксини, са платили на Уейкфийлд, за да публикува подобно твърдение.
През 2010 г. на Уейкфийлд му отнемат разрешителното да практикува медицина, тъй като проучването му е нанесло огромни вреди върху детското здраве.
През 2011 г. се разбира, че от 12-те деца, споменати в проучването на Уейкфийлд, най-много 2 проявяват някакви симптоми на аутизъм, след като са били ваксинирани, а не 8, както твърди Уейкфийлд. Поне 2 от 12-те деца са имали проблеми с развитието, преди да бъдат ваксинирани, докато Уейкфийлд твърди, че преди ваксинацията са били напълно „нормални“.
Освен това се разбира, че нито едно от децата не е проявило симптоми на аутизъм, нетипичен колит и подобни в дните след комбинираната ваксина, а Уейкфийлд твърди, че 6 от 12-те деца са проявили симптоми на колит и аутизъм в дните след ваксинацията.
Въпреки че проучването му се оказва лъжа, вредата вече е нанесена и се забелязва отдръпване от всички видове ваксини.
Мит №4: Детският организъм не може да понесе многото ваксини.
Още преди да навършат 2 годинки, на малките деца им се поставят около 10 различни ваксини. Някои родители се притесняват, че многото ваксини са вредни за организма на детето им, защото то просто няма да може да се справи с тях. Те вярват, че всяка инжекция е пълна с опасни бактерии, които разрушават имунната система на детето.
Това, разбира се, не е вярно. Ваксините съдържат отслабени вируси или бактерии, които почти никога не причиняват усложнения. Те учат имунната система как да се бори със заразата.
И въпреки че броят на препоръчителните ваксини се е увеличил, модерните ваксини съдържат по-малко патогени в сравнение с тези от преди 40 години. Затова те се приемат по-леко от тялото на пациента и усложненията са много по-редки. Има и още нещо, всъщност рискът от странични реакция към ваксините се увеличава с възрастта. Така че не бива да се притеснявате, че детето първо трябва да укрепне, за да го ваксинирате.
Мит №5: Ваксините са просто плацебо.
Има достатъчно научни проучвания, които доказват, че ваксините наистина работят. Техният принцип на действие обикновено е следният:
Ваксините съдържат отслабена форма на вируса или бактерията. Те карат тялото да произвежда антитела и да изгради имунитет срещу болестта.
Мит №6: Етеричните масла са също толкова ефективни.
Много антиваксъри предпочитат етеричните масла пред ваксините, защото са „натурални“, но това не означава, че са 100% безопасни и ефективни срещу толкова сериозни заболявания. Ароматерапията определено има своите ползи, но етеричните масла не са лек и не могат да ви предпазят от дребна шарка или друга подобна заразна болест. Те могат да облекчат някои симптоми, но не и да ви излекуват.
Мит №7: Ваксините са лесен начин за забогатяване, който се възползва от доверчивостта на хората.
Наистина има компании за „лекарства“, които се възползват от хората, например тези, които продават хомеопатични продукти или чайове за детокс, но според статистиката големите пари са в лекарства, които се използват често, а не във ваксините, които се поставят веднъж годишно или веднъж на няколко години. Фармацевтичната индустрия възлиза на стотици милиарди годишно, но приходите от ваксини за 2013 г. са само около 1,82% от всички приходи от лекарства.
В началото фармацевтичните компании, които произвеждали ваксини, дори работели на загуба. В продължение на десетилетия ваксините не били финансирани по никакъв начин от държавата и затова много компании са принудени да затворят отделите си, които работят върху ваксините. Други компании дори прекратили дейност заради фалит.
През 1967 г. са произведени 26 ваксини, през 1980 г. се произвеждат само 17. Тогава хората се притеснявали, че компаниите може въобще да спрат да произвеждат ваксини, но, за щастие, това не се случва.
Мит №8: Ваксините съдържат отровни химикали, които могат да ти навредят.
Основните притеснения са относно живака, алуминия и формалдехида, които се съдържат в някои ваксини.
- Много ваксини съдържа тиомерсал като консервант. И някои родители знаят, че тиомерсалът всъщност е вид живак. В първия момент това звучи изключително страшно, защото всеки знае, че живакът е опасен. Но живакът във ваксините не е обикновен живак. Той е етилов живак и не се задържа в тялото повече от седмица. Докато метиловият живак може да остане в тялото и кръвта ни доста време – около месец и половина. Впрочем метилов живак има в рибата тон.
- Алуминиевите соли се използват при някои ваксини като адювант. Адювантът е вещество, което усилва имунния отговор при ваксинирания. Ваксините с алуминиеви соли се използват от 6 десетилетия и е многократно е установено, че са безопасни. В изключително редки случаи предизвикват нежелана локална реакция. Най-много алуминий поглъщаме всъщност от зеленчуците – картофите и спанакът често съдържат големи количества алуминий.
- Формалдехидът също се използва от десетилетия във ваксините. Целта му е да обезвреди или омаломощи вирусите, за да не могат те да предизвикат заболяване, както и да детоксикира бактериалните токсини, като токсините, които се използват за направата на ваксината против дифтерия. Количеството формалдехид, което можете да откриете в някои ваксини, е пренебрежимо малко. Освен това формалдехидът се среща във всяко живо същество, нашето тяло също произвежда формалдехид при някои естествени процеси, като образуването на аминокиселини например. Проучвания показват, че количеството на формалдехид в тялото на едно новородено е 50-70 пъти повече, отколкото във ваксините, които ще му бъдат поставени.
НАЗАД
