80-те. Страхотните години на лакът за коса, тюркоазената спирала, Майкъл, Мадона и много други!
30-тина години по-късно вече сте майка. Дните, в които носехте кубинки, ярко червило и бухнали къдрици са отдавна приключили. Сега работите или стоите у дома, за да гледате децата, ходите на фитнес, носите клинове, устните ви са облечени в неутрален цвят или само балсам за устни и вероятно слушате по-често Джъстин Бийбър или песничката от „Замръзналото кралство“, отколкото Мадона.
Ето още няколко знака, които показват, че сте родител, израснал през 80-те години.
Изпитвате вина заради храната
Купувате органични макарони, защото искате да имате в шкафа си нещо, което може да приготвите бързо за децата си, но и желаете да бъда здравословно до някаква степен. Купувате „здравословни“ похапвания и ги представяте примамливо на децата си, дори и да имат вкус на картон. Чувствате се ужасно понякога, но си спомняте, че когато вие сте били на тяхната възраст, в магазините е нямало богат асортимент, затова сега, когато имате възможност да изберете с какво да се хранят децата ви, искате то да е полезно за тях.
Джъстин Бийбър ви дразни, но спомняте ли си „New Kids On The Block“
Когато видите физиономията на Джъстин Бийбър ви прилошава, но дъщеря ви го обожава.
Но всеки път, когато се оплачеет за „Бийбс“, партньорът ви ви припомня, че в тийнейджърските ви години сте си падали по „New kids on the block“ и внезапно Джъстин не ви се вижда чак толкова лош.
Детето ви няма интерес към прическите и това ви натъжава
Когато момичето ви – независимо дали е в детска градина, ходи на училище или е студентка – ви откаже да й направите прическа, това ви натъжава вътрешно. Спомняте си за времето, което сте прекарвали вие пред огледалото, въоръжени със шантави шнолки, маша и лак за коса.
И въпреки носталгията, никога не бихте причинили това на косата си отново.
Мъжете с грим не ви притесняват
Когато детето ви види мъж с грим, изглежда изненадано и вероятно казва, че момчетата не трябва да носят грим. Вие обаче си мислите: „Разбира се, че носят. Особено ако са членове на групи като Skid Row, Poison, Bon Jovi, Warrant“.
И обяснявате на децата си, че в това няма нищо лошо и трябва да оценява, че всеки може да носи грим. И докато го учите на толерантност и любов, тайничко изучавате начина, по който е нанесена очната линия на мъжа.
Тийнейджърът ви си пада по хип-хоп и не можете да разберете защо
Тийнейджърът ви обича хип-хоп и дори харесва онзи мрънкащ самохвалко Кание Уест. Дразните се да слушате едни и същи песни отново и отново, но изведнъж ви хрумва чудесна идея:
Влизате в YouTube и търсите песните на любимите си групи от 80-те.
Знаете наизуст текстовете, защото тогава те бяха смислени. Пееше се за политика и имаше провокация в тях.
А детето ви се чуди какво ви е прихванало.
„Просто излез на улицата...“
Хлапето ви ви дразни и искате да прекарате час-два насаме, затова му казвате „Просто излез на улицата и си играй с приятелите си“, забравяйки, че в днешни дни, децата вече не излизат навън да играят, а вместо това имат компютърни игри и смартфони. И ви е тъжно, че нямат такова детство, каквото и вие.
Мразели сте часовете по физическо
Четете конско на децата ви да оставят устройствата и да излязат навън, за да тичат. Записвате ги на спортове и ги взимате на сутрешен джогинг с вас.
Като майка, вие се опитвате да ги научите на здравословни навици и физическа култура.
Но като дете, искрено сте мразили физзарядките. И никак не сте обичали часовете по физическо – особено онези, в които са ви карали да покривате нормативи.
Какво се случва с играчките и анимационните филмчета?
Децата ви си играят със зловещи фигурки и странни автомобили. И вие с носталгия си спомняте за оловните войничета, матрьошките и дървените колички от вашето време. И ви е трудно да различите „Чичо Дядко“ от „Гъмбол“, а си спомняте почти наизуст любими епизоди от „Аз съм Сънчо“.
Лист хартия определяше романтичното ви бъдеще
Дъщеря ви си пише със съученичките си за момчето, по което си пада и го нарича свое „гадже“, макар и да е прекалено малка, за да има такова. Говори за „бъдеще“ с него, а вие се смеете, защото на вас не ви се е налагало да се тревожите за тези неща. Защото с приятелките си имахте „гледанки“, които чрез сложна формула от буквите в имената, годините и класът, в който бяхте, изчисляваха, че с момчето, по което си падате ще вдигнете сватба, ще имате 4 деца и ще живеете в голямо имение.