X

А вие, знаете ли за какво мечтае вашето дете?

от в 10:31 на 26.02.2016 в Всичко за теб | Семейство


А вие, знаете ли за какво мечтае вашето дете?

А вие, знаете ли за какво мечтае вашето дете?

Този уикенд (27-28 февруари), от 10:00 часа в Bulgaria Mall ще се проведе инициативата “Академия за родители”, в рамките на която ще можете безплатно да присъствате на лекции за възрастни и работилници за малчугани. Необходима ви е само регистрация

Dama.bg се срещна две от лекторките на събитието Елена Анастасова и Силвия Андреева, които ни разказаха повече за опита, който са натрупали като родители. Двете дами ще изнесат лекция с любопитното заглавие "Децата като огледало на родителя".

Ето какво сподели Елена пред нас:

- Разкажете ни малко повече за себе си:

Казвам се Елена Анастасова, майка съм на две момичета – Лина - на 10 и Ема - на 11. Те ме стимулират да уча непрекъснато, да се забавлявам и да преживявам детството си отново. По професия съм ИТ, но смятам себе си за психолог по душа. Мечтаех да стартирам програма за родители и в програмата „Трениране на успешни родители“ видях шанс да осъществя мечтата си. Съавтор съм на играта “Как си, Мечо?”, на издателство “Рибка”. Тази игра подкрепя емоционалното израстване на децата. От 2004 година съм част от екипа на фондация “Заедно –общуване за подкрепа и развитие”.

Казвам се Силвия. Имам две момчета, на 12 и на 7 години. Работя в ИТ сектора, занимавам се с платформи за онлайн обучение. От 6 години съм доброволен консултант по кърмене, а от 2012 г. съм и инструктор по програмата “Трениране на успешни родители”. Обичам спорта, музиката, хубавата храна и вино и разговорите с приятели. С темата за децата се сблъсках след раждането на големия ми син и дълго търсих подхода, който да ми пасне на ценностите и виждането ми за живота. Когато попаднах на програмата на д-р Томас Гордън се почувствах на мястото си, сякаш съм се прибрала у дома след дълго и изморително пътешествие.

- До каква степен според вас развитието на едно дете като личност зависи от неговите дарби и таланти и до каква от възпитанието, което му дават родителите?

Елена: Израстването на една личност е сложен процес, зависещ както от заложбите на личността, така и от семейната среда, от социума, в който живее. Ролята на родителите в първите години от живота на детето е изключително важна. Нашето поведение спрямо детето може да му даде криле, за да прояви най-добрата част от себе си, но може и да го стимулира да изяви най-тъмните си заложби. А такива вярвам, че има във всеки един от нас. Така че, отговорността на родителите, а след това и на учителите, е изключително голяма.

Силвия: Развитието на всеки човек, независимо дали е дете или възрастен, зависи както от заложбите, които има и от качествата му, така и от средата, в която има възможност да живее и да се развива. Според някои научни изследвания личността на човек зависи наполовина от гените и наполовина от социалната среда. В този смисъл възпитанието на родителите има голяма роля в развитието на едно дете, като за мен най-важната задача на родителя е да даде възможност на детето си да развие именно тези свои таланти, които то има и иска. Много родители правят грешката да обременяват децата си с личните си нереализирани амбиции или да очакват от тях да вървят по предначертан от родителя път. Основната роля на родителя според мен е да подкрепи детето си в изразстването му такова, каквото то самото може и иска да бъде. 

- Сами казвате, че много родители не знаят за какво мечтаят техните деца, какви съвети бихте им дали, за да разберат?

Елена: Да се научат ДА ЧУВАТ детето си. Да му създадат пространство, в което то е чуто, чувства се цялостно, прието и уважавано, такова каквото е. Пространство, в което детето заявява себе си, страховете, мечтите си:  без да е осъждано, унизено, без някой да му се присмее или да омаловажи неговите мечти, интереси и стремежи. А също и да отделят време за позитивна обратна връзка, която да дават на детето, освен ежедневните критики, изисквания и инструкции.

Силвия: На първо място да им дадат пространство да разберат за какво мечтаят. Да не ги товарят с личните си цели за тях, а да създадат среда и отношения, които позволяват на детето да опитва, да греши без да се страхува от последствията и да може да опитва отново. Да наблюдават повече децата си в техните интереси и наклонности. Ако едно дете се увлича по рисуването, а родителят много настоява то да се занимава с математика, само защото е решило няколко задачи повече или по-бързо, или по-трудни от приятелчетата си… Това не е пространство. Ако едно дете се справя еднакво добре и с рисуването, и с математиката, но иска да се занимава с рисуване, родителят трябва да уважи това и да му създаде възможност да го прави. Знам, че много родители в днешно време се страхуват дали ще успеят да дадат на децата си достатъчно добра основа, върху която те един ден да се изградят като успешни и реализирани възрастни. И смятат, че утъпканите и изпробвани от други пътеки - математическа гимназия, няколко езика, университет в чужбина, доходна професия и т.н., са най-лесният за това начин. Но ние трябва да се доверим на детето и да го оставим да прави това, което обича най-много. Често забравяме, че най-щастливи и успешни всъщност са не хората, които са следвали правилата и са се реализирали по определена кариерна пътека, а тези, които правят това, което обичат. Ако децата ни осъществяват собствените си мечти, а не нашите за тях, те неминуемо ще намерят начин да са щастливи и да се чувстват добре в живота си правейки това, което харесват и обичат. Техния начин. Не нашия.

Много специалисти казват, че човек намира за най-непоносими у другите качества, които той самият притежава, но не признава пред себе си, възможно ли е да предадем и свои негативни черти на децата си без да искаме?

Елена: Всичко е възможно. Но вместо да се фокусирам върху страховете си, аз съм избрала да следвам мечтите си и влагам времето и енергията си в стъпки, подкрепящи както моето израстване като човешко същество, така и израстването на децата ми. Знам, че не съм съвършена и се уча да съм в мир с този факт. Уча и децата си, да не се страхуват от грешките, а да гледат на тях като на безценни уроци.

Силвия: Разбира се, че е възможно да предадем негативни навици или черти. Децата ни подражават непрекъснато. Гордън нарича това “моделиране”. Ако ние се държим по определен начин, няма как да очакваме детето ни да се държи различно. Ако ние не зачитаме другите и постоянно критикуваме някой, детето се научава, че това е прието и нормално и ще се държи по този начин. Ако ние пушим, трудно ще убедим детето си от вредата от цигарите или наркотиците. Ако говорим нецензурно, няма как да очакваме детето да не използва такива думи. Да, често се “оглеждаме” в детето и това, което виждаме не ни харесва. Много родители не са осъзнати, че тези непоносими качества са отражение на тяхната личност. Тогава е доста трудно нещо да се промени, с такива родители не е лесно да се работи и може да се постигне много малко. Други пък смятат, че е достатъчно да кажеш на децата: “Не прави като мен, виж аз докъде се докарах”. Понякога това може и да сработи, в някои много екстремни ситуации. Но като цяло за да променим детето, трябва първо да променим себе си. Пътят към това е чрез осъзнаването на собствените си чувства, качества, силни и слаби страни и най-вече - чрез приемането на самите нас такива, каквито сме. Оттам започва промяната. Така ще научим и децата си. 

- Какво дава на едно дете детската градина и какво му отнема?

Eлена: Дава му защитена среда, в която да общува със свои връстници, а децата след 3 годишна възраст имат нужда от това. 

Силвия: Това е много индивидуален въпрос, чийто отговор също така зависи и от конкретната детска градина и начина на работа и правила в нея. Вече има много и дори крайно различни методи за работа с деца в така наречената “градинска възраст”, така че няма еднозначен отговор на този въпрос. Със сигурност детската градина, каквато и да е тя, дава на детето възможност да влезе в среда, различна от семейната и да намери свой начин да се вписва в нея. Дава му възможност и да започне да работи “в екип” с други деца и в определени правила, като това учи на ценни умения. Какво отнема отново е строго индивидуално. Вероятно в повечето случаи отнема част от спокойствието и увереността дали всичко ще е наред, поне в началото. Отнема от времето, което детето прекарва със семейството си. Но това не е задължително да е нещо лошо. Като цяло, ако обстановката, отношението и методите, с които се работи в детската градина пасват на ценностите на семейството, не би трябвало да говорим за даване и отнемане. За съжаление в реалността нещата не винаги стоят така и двете страни правят доста компромиси.

- Кои са въпросите, които е добре да задаваме ежедневно на детето си, за да сме сигурни, че знаем какво се случва в неговия свят?

Елена: Според мен няма универсални такива въпроси. Всеки родител най-добре познава детето си и във всеки етап от развитието му знае кои са нещата, за които детето обича да говори и от които се вълнува. Важното е да общуваме пълноценно с детето си всеки ден.

Аз лично имам любим ритуал с децата си. Всеки ден, когато ги взимам от училище, питам: Как мина денят ти? Кое беше най-хубавото и весело нещо, което ти се случи днес? А имаше ли нещо, което те натъжи? Има ли още нещо, което искаш да споделиш? И все по-често, след тяхното споделяне, следва: “Мамо, а твоят ден как мина? Нещо интересно?” Това ме кара да се чувствам щастлива и ценна. И когато децата не искат да споделят, защото има и такива дни, е важно да не ги пресираме, а да си помълчим, или да им разкажем нещо интересно, което вярваме, че ще повдигне духа им. 

Силвия: Няма списък от въпроси. Това, което трябва да правим всеки ден, доколкото ни е възможно, е да отделяме дори и малко, но индивидуално внимание на детето си. Ако са няколко - на всяко поотделно. Да седнем с него и да му отдадем цялото си внимание, макар и за пет минути - без да правим нещо друго или да мислим за нещо различно. Най-добрата възможност за това е когато по някакъв начин усещаме или детето ни дава знак, че има някакъв проблем - тогава е много важно да отделим време и внимание, за да го изслушаме “активно”, както наричаме едно от уменията в програмата “Трениране на успешни родители”. Най-сигурният начин да разберем какво се случва в света на едно дете е ако то има желание да сподели с нас. За да иска детето да споделя и да ни разказва, е много важно да умеем да го слушаме - активно и ефективно. Така то се чувства прието и разбрано и може да ни се довери. А доверието отваря вратите към споделянето.

- Какви методи използвате, за да установите талантите на дадено дете и от каква възраст?

Елена: Според мен лично, някои деца се раждат с много ясно изразен талант, така че трябва да си сляп, за да не ги забележиш. А когато това не е така, е важно да предоставяме на детето шанс да се докосне до различни видове активности, за да открие в кои от тях се чувства комфортно, кои от тях иска да преживява отново и отново, както и кои са онези, които категорично не харесва: различни видове изкуство, спортове, чужди езици, различни приложни умения. Но е изключително важно да зачитаме обратната връзка, която ни дава детето и независимо колко много държим то да стане плувец (например), ако то плаче всеки път преди да влезе в басейна, то е добре да оттеглим родителските си амбиции и да дадем на детето си право на свободен избор. 

Силвия: Лично аз нямам методика, с която да работя - някаква доказана или изпробвана. Това не ми е специалност, не съм компетентна и не бих искала да подведа някой. Освен това, тъй като по стечение на обстоятелствата дълги години съм се занимавала с методи за оценка (но на възрастни), личното ми мнение е, че това е една опасна територия, в която не е нужно да експериментираме с децата. Това, което аз се опитвам да правя с моите деца е да им давам пространство и време да изпробват различни неща и да им се доверявам за това какво им допада и какво не. Разбира се, изисквам и постоянство. Ако ще заплатя курс по нещо, което сме се разбрали с детето, че то иска да опита и след първото ходене то иска да се откаже, кротко обяснявам, че няма как да стане, тъй като имаме договорка, аз съм платила вече някакви средства за това и не искам те да отиват на халос. Заедно с постоянството се опитвам да предам и урока за справянето с трудностите, защото те ще се появяват във всяка област, дори и да живеем мечтата си. С тези две качества под мишница и задължителното детско любопитство мисля, че всяко дете само ще успее да открие талантите си в точната си възраст и да го покаже на родителите. Стига те да могат да се доверят на детето си. Учудващо е колко малко родители искрено се доверяват на инстинктите на децата си.

- Лекцията, която ще изнесете в рамките на Академия за родители носи името “Децата като огледало на родителя”, споделете с нас как би трябвало да постъпи един родител, ако се огледа в детето си и види качества и поведение, които не му допадат.

Елена: Да си каже честно: “Ей това го е попило от мен. Какво мога да направя? Да променя себе си и така да дам на детето си един различен модел за подражание.” Затова обичам да казвам, че децата са нашият най-добър и безценен Учител.

Не ми харесва, че детето ми напоследък се е научило да повишава тон? А аз правя ли го, когато общувам с него? Да. Май е време да поработя върху овладяването на емоциите си.

Детето напоследък не си подрежда гардероба и дрехите му са навсякъде из стаята! Май е време да поговоря със съпруга ми за чорапите и разхвърляните по дивана дрехи...

Използва думи, които не ми харесват и никой в нашето семейство не използва. Тази вечер е добре да споделя какво мисля за хората, които  използват подобни думи...

Ако темата Ви е любопитна, ще се радвам да се запознаем на живо тази събота и неделя, на Академията за родители.

Силвия: Да се опита да промени себе си.

 



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.