Ако знаеше, че днес е последния ден, в който виждаш някого, как би постъпил? Какво би му казал? Какво би направил? Животът е непредсказуем. Не знаеш какво ще се случи след час, а камо ли след минута. Сега може да усещаш как щастието се промъква по вените ти, а след минута да се случи нещо толкова тежко, че да накара сълзите ти да изтекат от очите. Може да се смееш, но може и да не знаеш как да контролираш болката си в следващата секунда.
Хората прекарват безумного време в мисли и размисли за утре. За това какво е било и какво може да бъде. Забравят, че не притежават нито едно от двете. Забравят, че имат единствено сега. Продават времето си в замяна на решаване на главоблъсканици, а не умеят да му се наслаждават. Забравят да се вглеждат в малкото, да търсят детайла, да се оставят той да ги очарова и вдъхнови. Живеят в мрака на преди и след, който заслепява светлината на днешния ден. Защо? Ако наистина знаехте, че това са последните ви мигове с даден човек, пък дори и с вас самите, какво бихте направили? Секунда щраква и него вече го няма. Не живее някъде другаде, за да му пожелавате добър живот и да се надявате той да е добре, него просто го няма. Какво е това, което ви казва сърцето? Слушайте го. Защо не го правите? Какво ви спира? Не постъпвайте глупаво. В края всички сме един спомен. Поредица от хубави и лоши моменти. Направете хубави по-продължителни.
Ако искате да напуснете работа - напуснете!
Ако някой ви прави нещастен - тръгнете си!
Ако искате някой да остане в живота ви - не пускайте!
Пътувайте!
Научете се да си почивате!
Бъдете ядосани и показвайте яда си!
Бъдете тъжни и се оставете да сте такива!
Обичайте!
Не гледайте назад. Вие минахте от там!
Не прекарвайте прекалено много време и в напред - все още не сте там.
Оставете нещата да се случват и се наслаждавайте на тоя живот. Един ни е.
Ако днес беше последния ден, в който виждаш някого, какво би направил? Запитай се. Това дава отговор на всички въпроси...
Aвтор: Силвия Крумова
НАЗАД
