Знам, че я обичаш.
Иначе нямаше да си с нея. Но да я обичаш не е достатъчно. Трябва да умееш да я караш да се чувства обичана.
Спомни си какво изпита, когато я видя за първи път. Тя беше всичко, което искаше. Всичко, за което беше мечтал. Погледът й, духът й, нейната независимост и сила, мечтите й... в нея имаше нещо, което не беше срещал в друга жена.
Но най-вече те плени със своята детска наивност. С доверието, с което те гледаше. С начина, по който ти се доверяваше. С това, че не се преструваше. Че беше истинска. Че беше себе си.
Не убивай това в нея. Не убивай нея.
Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си.
Не се опитвай да я променяш. Не се опитвай да я моделираш. Не я убивай.
Тя ти подари сърцето си. Пази го. Откри душата си за теб. Не я тъпчи. Подари ти мечтите си. Не ги опорочавай.
Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я убивай.
Тя няма нужда да бъде "поправяна". Иска само да бъде разбирана. Чувана. Усещана.
Не я карай да крие чувствата си. Не я карай да се срамува от сълзите си. Не я карай да маскира слабостта си.
Позволи й да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи й да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска.
Затова, ако я обичаш, не я убивай. А просто я обичай.
Автор: Илейн Йосеф
НАЗАД
