На днешния ден през 1896 г. е умира великият шведски химик и изобретател Алфред Нобел, патентовал над 350 изобретения, сред които динамита и бездимния барут. Той завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди. По повод годишнината от рождението му, решихме да си припомним някои от най-великите му изказвания:
Главната работа на депутатите е безкрайното празнодумство и изнудването на подкупи.
Приятели можеш да придобиеш само сред кучета и гробищни червеи, да и те са заинтересувани само от собственото си насищане.
Аз съм мизантроп, съвсем добронамерен, но все още съм идеалист, който разгражда философията по-ефективно от храната.
Всяка демокрация води до диктатура на поданиците.
Войната е ужас на ужасите, тя е най-страшното престъпление. Бих искал да изобретя вещество или машина с такава разрушителна сила, че всяка война въобще да стане невъзможна.
Богат е не този, който има, а който дава!
Отшелник без книги и мастило е жив мъртвец.
Удовлетворението е единственото реално богатство.
Справедливостта може да бъде открита само във въображението.
Ако имам хиляда идеи и само една от тях се окаже плодотворна, аз ще съм доволен.
Има две неща, които аз никога не взимам назаем - пари и планове. Но ако някой от хората се съгласи да ми подари малко от своето приятелство, аз ще го приема с благодарност.
Работната сила с по-високи морални качество е по-производителна, от колкото грубо експлоатираната маса.
Мирът не може да бъде подсигурен само с добра воля.
Добрата репутация е по-важна, от чистата риза. Ризата можеш да изпереш, репутацията - никога.
Америка не е за мен. В стремежа си да изкара печалби от всичко, тази педантичност засенчва радостта от общуването с хората, нарушавайки чувството за уважение към тях.
Убежденията могат да накарат сърцето да обича, колкото стомаха да храносмила.
Човек може да посочи, без преувеличение, че наблюдението и търсенето на приликите и разликите са в основата на цялото човешко познание.
Считам животът за необичаен подарък, драгоценни камъни, получени за нас от ръцете на майката природа за това, че ние самите да ги шлифоваме и полираме до тогава докато техният блясък не ни възнагради за нашият труд.
Тревогата е най-силната отрова за стомаха.
Надеждата е булото, с което природата скрива голотата на истината.
В деня, в който две армии могат взаимно да се унищожат за секунда, вероятно всички цивилизовани народи с ужас ще разпуснат своите войски
Що се отнася до мен, желая всички оръжия… да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място…
НАЗАД
