X

Андерсен в Дрезден

от в 21:46 на 16.01.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Андерсен в Дрезден

Андерсен в Дрезден

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден.

Красив град! – каза си той на ум – Празен, студен, но красив.

Изпитият алкохол си играеше със съзнанието му. Чудеше се къде да отседне тази нощ. Как може да няма една страноприемница в този град. Не че му пречеше да пренощува на улицата, просто студът беше убийствен.

Тогава я видя! Ето там, зад ъгъла до голямата сива сграда. Свита на топка, изрисувана от стройния уличен фенер. 12-годишна, с коси разпилени по ангелското й лице. Какво по дяволите, правеше това дете в студа, навън? Приближи я, за да я разгледа отблизо.

Красиво дете! В краката й лежеше празна кутия от кибрит.

Куп овъглени клечки бяха разпилени до нея. А тя спеше... с усмивка на уста.
Той бръкна в джоба си. Напипа няколко монети. Ще стигнат за топла вечеря и постеля и за двама им. Погали я нежно с ръка в опит да я събуди. Усети студът, който лъхаше от нея, студ, различен от този, който излъчваше снега. Инстинктивно извади разръфания тефтер. Седна в снега, събра малкото телце в скута си и започна да пише. Не, тя никога повече нямаше да бъде мъртва.

Той щеше да я обезсмърти...

„Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Малко бедно момиче вървеше през мрака...”



Теми   андерсън | дрезден | история

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.