Помня как за пръв път ти отворих вратата.
Щяхме да гледаме филм.
Изгледахме го.
Макар на следващия ден.
Помня как за пръв път си забрави сутиена.
Или просто не пожела да си го намериш.
Помня как за пръв път си отключи вратата, с ключа, който ти дадох.
Все се оплакваше колко е тежка и как заяжда ключалката.
Ще я сменя.
Помня как за пръв път ми сготви.
Никога не съм ял по-вкусен въглен.
Помня как за пръв път си донесе дрехи с онази малка раница.
И как ми приватизира любимата фланелка, за да я ползваш като нощница.
Още ухае на теб.
Помня и големия куфар, с който си донесе всички дрехи.
И осемте огромни торби, в които ти бяха обувките.
Трябваше да ги кача на два пъти.
Помня как за пръв път ме събуди, за да чистим в събота.
Спеше ми се.
А и си беше чисто.
Помня как за пръв си покани приятелките.
Настъпваше ме под масата, когато говорех глупости.
И не спираше да взимаш от моята чиния.
Помня как за пръв път ме изгони, за да не ти преча да си четеш лекциите.
Само за да те заваря да гледаш сериал, когато се прибрах.
Заболя ме корема от смях.
Помня как за пръв път се скарахме.
Спах подпрян до стената на пода в спалнята.
Ако изобщо това можеше да се нарече спане.
Помня и последния ни скандал.
Беше много шумно.
После много тихо.
Не беше като по филмите.
Нямаше нищо счупено.
Поне нагледно.
Сега куфарът е събран и стои до вратата.
Ти си тръгваш и ме взимаш със себе си.
Не ме питаш дали искам.
Не ми оставяш избор.
Тръгвам с теб.
А всъщност оставам.
НАЗАД
