Всеки от нас има своя собствена тъмна страна. Тази, която крием, когато срещнем някого за пръв път и той ни хареса, защото не искаме да го изплашим, поне не още на първата среща.
В нашия случай ти ме срещна именно по този начин. Срещна ме като човек, който отблъсква всеки, веднага щом почувства, че може да го нарани. Накратко, преди да те срещна оставях хората до мен още преди да имат шанс да ме наранят.
Да се предпазвам от евентуалната опасност да ми разбият сърцето, се бе превърнало в нещо като хоби, защото в миналото бях наранявана прекалено много пъти. Имах усещането, че ако преживея още една сърдечна болка ще избухна. Така че, когато нещата ставаха „опасни”, натоварвах в колата целия си багаж, а сърцето ми седеше съвсем спокойно и непокътнато в джоба ми.
И никога не ми се беше случвало да погледна в огледалото за обратно виждане и да съжаля, че съм си тръгнала. Винаги си тръгвах.
Винаги отблъсквах хората.
Отдръпвах се веднага щом нещата ставаха груби и дори имаше моменти, в които изобщо не исках да знам истината. Просто слагах любимите си въображаеми слушалки и си пусках песен, свързана с реалността, която бях изградила в главата си и която ме устройваше. Такъв вид реалност, в която всичко е наред, а човекът до мен дори не беше част от живота ми.
Сякаш изобщо не съществуваше.
Но ти продължи да съществуваш. Продължи да се бориш за мен, дори когато престанах да чувствам. Ти продължаваше да държиш ръката ми, докато пеех любимата си песен за реалността. В един момент осъзнах, че си още тук. И никога не си тръгна, нито веднъж.
За всички пъти, в които те отблъснах. За всички пъти, в които си тръгвах и решавах да те блокирам, да спра да се чувам с теб, когато започвах да се чувствах наранена и несигурна. За всички пъти, в които седях ужасена от истината. Искам да ти благодаря, че никога не се отказа от мен.
Благодаря ти, че винаги беше до мен и затова, че все си тук.
Благодаря ти, че не се умори да вървиш по този свят с някой, който се страхува твърде много да бъде наранен. Благодаря ти, че беше достатъчно смел, за да ме научиш да приемам нещата такива, каквито са и успя да ми докажеш, че не всеки ще ме нарани. Благодаря ти, че беше търпелив и вярваше в мен, въпреки всичко, през което те накарах да преминеш, за ми помогнеш да спра да се страхувам.
Не съм най-лесният човек за обичане. Промените в настроението ми често са крайни. Често реагирам пресилено и само влошавам нещата. Но заради теб научих, че не всеки заслужава да бъде отблъснат. Ти ме прие като човек – добрия, лошия и грозния човек. Знам, че не съм перфектна, но с безусловната си любов успя да ме накараш да се почувствам завършена. Въпреки миналото ми, недостатъците и грешките ми.
Никога не съм се чувствала толкова сигурна през целия си живот. „Благодаря ти“ не е достатъчно за това, което направи за мен. Ти ми даде още един шанс да простя на света и не знам колко ще трае това, но се надявам, че ще продължи цял живот.
Заради теб тъмната ми страна вече не изглежда толкова мрачна!
НАЗАД
Йоанна Коларова
11.01.2018
