И защото прекалено често придаваме прекалено голямо значение на това, какво мислят другите.
Ние хората като социални животни, имаме естествен импулс да придаваме прекалено голяма тежест на чуждото мнение. Така попадаме в капана на това да бъдем зависими от това, което те казват или мислят за нас и живота, който водим.
А реалността е друга.
Често забравяме, че повечето хора поставят себе си в центъра на своята вселена и вероятността да не се интересуват от това, което правим е повече от огромна. Това е една от най-освобождаващите мисли, защото ни помага да се оттърсим от притеснението за това какво мислят хората за нас. Така можем да се фокусираме върху собствения си живот, такъв, какъвто си го харесваме. В моментът, в който научим това, животът става много по лек. Стресът автиматично изчезва от него. Тогава вече няма да се опитвате да се харесате на всички, както и да горите излишна енергия за мнението на когото и да било, защото то така или иначе няма огромно значение.
Силата да бъдеш себе си.
Онези, които знаят какво е да бъдеш себе си, могат спокойно да оставят нещата такива, каквито си и ценят себе си такива, каквито са. Те знаят, че всеки от нас има своите уникални качества, с които може да направи света едно по-добро място. Когато се опитваш да бъдеш нещо, което не си, просто отричаш своята уникалност и ценност. Когато правиш компромис със себе си в името на това да угодиш на друг, провалът е повече от сигурен. Никога няма как да знаем какво искат от нас или мислят за нас другите, и дори да го знаем, да посветим живота си на това да изпълним всяко чуждо желание или да се стремим всеки да има добро мнение, ще доведе единствено до стрес, депресия и изтощение.Все пак хората се променят постоянно, мненията им също. И ако си изградил самоуважението си базирано на хорското мнение, си много прецакан.
Да бъдеш себе си, верен на това, в което вярваш и отстояващ го, освен, че е добре за теб, може да бъде вдъхновение за останалите. Твърде много хора се притесняват да бъдат себе си, водени от страха да не бъдат критикувани, отхвърлени и нежелани. Когато покажеш, чрез своето поведение, че да обичаш и уважаваш себе си води единствено до позитивни неща, това може да вдъхнови много хора да последват примера ти и да не се притесняват да изразяват себе си и да приемат по различен начин критиката, отправена към тях. Защото...
Дори да бъдеш критикуван, не е задължително да обръщаш внимание.
Когато истински се освободиш от мнението на другите за теб, странни неща се случват с живота ти. Не, че критиката изчезва. Винаги ще има някой, който не харесва теб или начина ти на живот. Това, което се променя, е начина по който ти реагираш на ситуацията. Когато обичаш себе си такъв, какъвто си, можеш да разпознаеш кога критиката е позитивна и кога е чиста злоба. Така можеш да избираш коя да приемеш и на коя да не обърнеш внимание. Разбираш, че всеки човек има свое собствено мение и както ти може да не си съгласен с чуждото, така и другите могат да не се съгласят с твоето. В крайна сметка, хората не са длъжни нито да те харесват, нито да те приемат. Разликата, ако обичаш и оценяваш себе си, е че този факт не влияе по никакъв начин на самочувствието и самооценката ти.От друга страна хората са привлечени от уверените и силни личности и да не ти пука какво мислят останалите за теб, може да те превърне в най-желания събеседник и най-харесвания в компанията.
Единственият човек, на който трябва да се харесаш, си самия ти. Остани верен на себе си и нещата, в които вярваш, и дори най-злите коментари няма да имат тежест за теб. Запомни, че най-красивите и стойностни хора за онези, които не се притесняват да бъдат себе си.
НАЗАД
