X

Честита първа пролет!

от в 22:30 на 20.03.2015 в Хороскоп | Празници


Честита първа пролет!

Честита първа пролет!

Първа пролет е денят, през който настъпва пролетното равноденствие, когато продължителността на деня е равна на тази на нощта.

Според Григорианския календар, въведен на 4 октомври 1582 г., една календарна година има 365 дни. На всеки 4 години се добавя един ден за компенсация - 29 февруари. На всеки 4 века се пропускат 3 високосни години (на всеки кръгъл век, който не се дели на 4 - напр. 17(00 г.), 18(00г.) и 19(00 г.), а 20(00 г.) е високосна). Средната продължителност на григорианската година в 4 века е 365,2425 дни, в рамките на един век е 365,25 дни, а реалната астрономическа тропична година има 365,242374 дни. Т.е. всяко равноденствие избързва спрямо григорианския календар всяка година. Освен това часът на равноденствието зависи силно от това дали съответната годината е високосна или не.

Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – тя варира между 20 март, 21 или 22 март за северното полукълбо. Календарната дата зависи от това колко години са минали от последната високосна.

Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции по света, които и до днес преплитат в себе си езически и християнски вярвания.
Така например още в древността денят на пролетното равноденствие е бил важен религиозен празник. Остара например е само едно от имената, използвани за честването на възраждащата се природа. Предполага се, че от името Ostara произлизат английското Еaster и немското Ostern, които означават Великден.

Предшествениците на келтите пък са създали много паметници, които са се използвали за предсказване и наблюдаване на равноденствията и слънцестоенията.

В Централна Америка и до ден днешен хиляди хора се събират всяка година пред пирамидата на Бог Кукулкан в Чичен Ица, Мексико по време на пролетното равноденствие. Персийската нова година започва в деня на пролетното равноденствие. Това е и първият ден от Иранския календар. При славянски народи, преди християнизацията, по време на пролетното равноденствие се е празнувала Масленица (Сирни Заговезни). През езическите времена празникът е бил свързан с настъпването на пролетта, разцъфването на природата и слънчевата топлина.



Теми   празник | пролет

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.