Ще ти кажа нещо. Честно. Да си родител е т-р-у-д-н-о. Забравяш какво е да спиш непробудно, да се храниш бавно, да си пуснеш филм неделя следобед, да излезеш спонтанно да изпиеш чаша вино в центъра на града. Но не това е най-трудното, съвсем друго е. Трудно се свиква с това колко пъти на ден сърцето ти спира - когато падне или когато заплаче от другата стая, когато вдигне температура или когато го изпуснеш от поглед, когато мине близо до люлееща се силно люлка или когато стане каквото и да е, от което не можеш да го предпазиш. Ще ти кажа още нещо. Честно. Да си родител е в-е-л-и-к-о. Да се разтапяш от всяка спонтанна прегръдка на детето си, да чуваш новите думички, които учи, да гледаш как спи притихнало в легълцето си. Велико е да знаеш, че ти си целият му свят и на теб единствено разчита, при теб тича, когато го е страх, на теб споделя, когато нещо го вълнува. Безценни са и неделните следобеди, когато сглобявате лего на килима с чаша топло кафе на масата и любимия човек наоколо. След години няма да помниш трудно ли е било, лесно ли е. Ще помниш само, че всичко си е струвало. Ще помниш любовта и игрите в неделя следобед. ❤️
Автор: Яж, чети, обичай и пътувай
НАЗАД
