Да имаш или да бъдеш? Това е дилемата на човешкия избор, за която говори Ерих Фром - един от най-блестящите мислители на 20 век. Но замисляли ли сте се дали е актуална тема и за нашето съвремие? Има ли днес хора, които натрупват все повече и повече и забравят за същността си? Има ли хора, които, гонени от стремежа към богатство и власт, да потъпчат не само собствената си идентичност, но и тази на другите? Можем ли да кажем, че колите, парите и имотите ни носят повече удовлетвореност, отколкото разговор с добър приятел?
За съжаление, отговорите на гореспоменатите въпроси са положителни. Живеем в епоха, в която технологиите заемат изключително важна част от нашето ежедневие. Това ни носи колкото положителни неща, толкова и отрицателни. Да, без компютри, телефони, таблети и интернет животът ни би бил немислим, но последствията от такъв живот са катастрофални. Като се замислите, това да имаш и притежаваш нещо е напълно нормално. Всяко човешко същество има нещо - дрехи, подслон, автомобил, телефон и още куп вещи. Без тях човек не би могъл да живее.
Но защо самата дума „да имаш” предизвиква проблем? В какво се състои той?
Обществото, в което живеем, е устремено към придобиване на нови и различни блага и за тях това е единственият начин за съществуване. Основният подтик, който движи повечето от хората, е това да натрупат богатства и слава. И няма никакво значение какви средства ще използват- готови са на всичко по пътя към целта. Моралът е един от начините за регулиране на човешкото поведение в обществото. А факторите - навици, желания, оценка на общественото мнение, убежденията на хората са онези, които оказват влияние върху морала. Спазването на определени норми се контролира от авторитети, може да е отделен човек или група от хора. Къде са тези авторитети в нашето съвремие? Могат ли да ни бъдат опора, върху която да се опрем при нужда? Мисля че всички знаете отговора. Живеем в една епоха на риск, която е глобална и бъдещето ни зависи от това до колко съвременният човек ще осъзнае опасностите и ще потърси изход за поддържането на хармонията и баланса в обществото.
В днешно време пропастта между материалните блага и човешките ценности е голяма.
Епохата, в която живеем, е индивидуалистична, но тя води до упадъка на ценности, подкопава собствените си морални предпоставки. Защото този, който има по-малко от другия, иска да го надмине, а този, който е на върха на пирамидата, е готов на всичко, за да остане там. А какво правят хората, които са най-отдолу в социалната йерархия? Стремят се да опазят и малкото им останало „богатство” и знаят, че никога не ще видят хоризонта от върха на кулата. Няма нищо лошо човек да придобива, но в повечето случаи това води до деградация в отношенията с околните. Човек до такава степен се свързва с вещите, че духовния му свят се опредметява. Всеки от нас е зависим от тях, но тези придобивки са една малка част, която е необходима за съществуването ни.
Къде останаха духовните ни ценности?
Защо на църквата се гледа с недоверие? Защо по-голяма част от хората са станали бездушни егоисти, жадни за слава и пари? Защо семейството не е опора, както в патриархалния свят? Проблемът идва от факта, че хората се опират на материални неща, защото ги виждат, могат да ти докоснат. Станали сме много рационални и сме загубили надличностното си ниво. Загубили сме вътрешното си светоусещане и възприятие, загубили сме вярата си. Но въпреки всичко на нас, човеците, е предопределено да бъдем - да реализираме способностите си, да общуваме с хората, да бягаме от стените, които сами си изграждаме. Въпросът е да открием тези качества и в себе си. Вярвате ли, че всички хора са безнравствени, бездушни? Защото аз не.
Киберпространството може и да е обхванало ежедневието ни, но все още има хора, за които животът не се изчерпва с това. Има хора, които поставят човешките отношения над ожесточеното преследване на материалните блага. Това са хората, които водят много по-стойностен живот, които достигат до дълбочината на истински важните неща. Защото да бъдеш означава да обичаш, да си активен и заедно с това да израстваш духовно.
Да бъдеш човек - това е да се радваш на малките неща, да се разграничиш от материалното, да бягаш от бездушието и егоизма.
В човешката душа винаги ще се борят два стремежа - този да имаш или този да бъдеш. Гьоте е писал: „Да бъдеш човек, значи да бъдеш борец” – борец, който да отстоява себе си във време на разруха и деградация на личността, във време на надпревара, в която по-силният печели. Да не загубиш човечността си, гонейки пари, слава и коли. Да не допуснеш светът на вещите да опустоши душата и да опразни живота ти. Да намериш смисъл да продължиш напред, да си поставиш цел, да имаш мечти – това е единственият път, водещ до това да бъдеш. А ти кой път ще избереш?
Автор: Таня Маринова
НАЗАД
