Когато чуете думата „чудак“ сигурно пред вас изниква образът на детето с големите очила, което стои свито в един ъгъл и не смее да говори с никого. То не знае нещата, които другите деца коментират – популярните предавания по телевизията например. Но знае толкова много за живота в морето, исторически факти и хиляди други любопитни неща. Най-вероятно ще ти говори за всичко това, докато не го отделиш от себе си. Защото го изживява и най-вероятно мечтае да му се случи. Точният стереотип за странно дете.
Аз имам късмета да съм майка на три такива деца!
Нямам предвид, че децата ми са интроверти и не желаят социална комуникация. Но да, истина е, че имат невероятни познания по отношение на поп културата например. И имат удоволствието да правят всичко с много страст и енергия. Всъщност това му е хубавото да си различен. Защото вместо да се занимават със Спънч Боб и Покемони, децата ми знаят как да мислят извън стереотипите и да се занимават със собствените си интереси.
Не ме разбирайте погрешно. Всяко дете има свой собствен талант.
Трите ми деца са „хиперактивни“ и имат така наречения „синдром на дефицит на вниманието“. Радвам се за времето и енергията, която влагат във всичко, което правят. Най-големият ми син е способен да чете книги, да играе игри и да се занимава с всякакви неща, свързани с война от сутрин до мрак. Съвсем случайно станахме свидетели на лекцията, която изнася на братовчед си, който е на същата възраст. Темата беше в защита на британските войници и се състоя в задния двор на баба му.
Пет годишният ми син е обсебен от динозаври. Всяакакви видове. Купихме му конструктор, с който спи в момента. Може да разказва за това непрестанно, защото "те са прекрасни" и не е възможно някой да не се интересува от тях. Прекарваме часове в четене на книги, свързани с тази епоха.
Мисля, че всичко това ще им помага да се фокусират по-лесно когато станат възрастни.
„Странните“ деца обичат да се занимават с нещо, което да ги откъсне от реалния свят. Всички деца обичат нещо, но не със същата дълбочина и мания. Най-големият ми син боготвори военни пълководци със същата страст, с която връстниците му полудяват по Пол Макартни. Разбира се, обръщат внимание на всичко около себе си, но винаги се завръщат там – в техния свят. Където са отишли сами – никой не им го е показал или ги е накарал да обикнат. И когато ги попиташ защо им харесва толкова... те просто не знаят.
Или не ги интересува.
Обичам точно това качество в тях, защото не се съобразяват с останалия свят, когато става въпрос за страстта им.
Може би са малко странни сега – или поне за всички останали деца, но ще бъдат щастливи някой ден, защото ще знаят точно какво искат! А само се замислете колко от нас, възрастните, все още не знаят, нали?
НАЗАД
