Единственото нещо, за което съм благодарна на този свят, са двете ми деца. Знам, че звучи ужасно клиширано, но това е самата истината. Благодарение на тях, сърцето ми не спира да тупти всеки път, когато си помисля за някого от двамата. Те са най-добрият ми учител. Те са тези, които ме научиха на безгранична любов и как да постъпвам в различните ситуации. Единственото нещо, което мога да направя е само да ги обичам!
Когато станах майка, за пръв път разбрах как да обичам и ценя някого толкова много. Интересно е, че всяко едно от децата ми, чрез своите уникални личностни качества, силни и слаби страни, означава страшно много за мен. Дъщеря ми, която е на 9 години, излъчва толкова радост, чистота и невинност. С нея аз се научих, че щастието е едно от най-прекрасните чувства, които съм изпитвала. Нейното творчество ме смайва всеки път, в който тя ми покаже своя рисунка. Тя ми казва, че "следва интуиция си", а след това просто го прави.
Синът ми пък е на 12 и за разлика от нея е изключително чувствителен и емоционален. Той ме научи на състрадание и търпение. Той се чувства толкова огорчен и разочарован, когато гледа нещо по телевизията и понякога ми задава следния въпрос: „Защо хората искат да ни навредят?“. Ядосва се толкова лесно, на пръв поглед за незначителни неща, но за него - едни от най-важните...
Чрез своята чувствителност и емоционална нестабилност, аз се научих да бъда съпричастна и любяща майка. Да бъдеш толкова чувствителен е благословия. Това е тази безгранична любов към тях, тази, която ме научи да приемам обичта им, дори и да се чувствам така, сякаш не го заслужавам. Виждам, че да обичаш децата си толкова дълбоко и да ги приемаш такива, каквито са, е дар и благословия, а любовта, с която те ми отвръщат… Как да го опиша? Тези чувства заслужават благодарност всеки Божи ден!
Източник: Huffingtonpost.com
Превод: Дарена Даскалова
НАЗАД
