X

До майката, която съжалява, че има деца

от в 09:30 на 26.06.2017 в Всичко за теб | Семейство


До майката, която съжалява, че има деца

До майката, която съжалява, че има деца
Тази сутрин прочетох една статия, озаглавена „Съжалявам, че имам деца“.

Предупреждавам ви: Това не е статия, която ще ви накара да се чувствате добре. Всъщност е доста депресираща. Ако ме познавате в реалния живот, знаете, че силно вярвам в това колко е важно нещата да бъдат представяни в истинската им светлина, особено по отношение на майчинството. Смятам, че се нуждаем от невероятните моменти, но и моментите, в които плачем от безсилие. Майчинството не съществува без проблемите – и те са едно от нещата, които го правят толкова красиво! Защото тези проблеми наистина ни правят по-силни. Затова когато се оплаквам, че не съм спала добре предната нощ, защото детето ми ме е ритало цяла нощ, след като ме е събудило, защото е сънувало кошмар, нямам нужда да чувам думите „Трябва да цениш всеки момент“. Искам да чуя: „Ох, това е ужасно! Заслужаваш да си позволиш още едно кафе днес!“.

Но! Има разлика между това да мрънкаш за нормалните позитиви и негативи на майчинството и това да живееш в негативния цикъл на проблемите, които грижите за малките човечета носят. А тонът на тази статия, в която майки на деца от всякаква възраст говорят за това как гледат наследниците си и си мислят „Иска ми се той/тя да не се беше раждал/а“ е МНОГО притеснителна. Нека разгледаме няколко примера.

Майката на 2-годишно хлапе казва: „Това не съм аз. Толкова много ми липсва старият ми живот, че понякога ми се иска просто да си тръгна и да изоставя съпруга и сина си. Мразя игрите в парка. Искам да посетя галерия. Мразя да гледам детски филмчета – искам да чета роман. Мразя да ходя на детски партита – можеше да използвам времето за обяд с приятелки. Правя всичко по силите си за сина си и той е страхотен. Но въпреки това майчинството ме кара да мисля, че се отдалечавам от истинския си живот.“

Друга майка пък си представя различни сценарии, в които може да се освободи от примката на брака и майчинството.

Имам близнаци на 10 месеца и мразя живота си. Съпругът ми е в армията, затова често отсъства от дома ни. Мразя еднообразието и непрекъснатият плач и опити за привличане на внимание. Мразя го откакто децата ми се родиха. Откакто това се случи съм ужасно кисела, депресирана и гневна. Искам да започна отначало, но съпругът ми не би пожертвал кариерата си и няма да получи пълно попечителство над децата. Не искам да бъда самотна майка, тъй като така нещата ще станат още по-трудни.

И за финал, изявлението на майката на 12-годишно момиче:

„Съжалявам, че родих дъщеря си. Сега е на 12 години и наистина става по-лесно, когато децата пораснат, но понякога я гледам и си мечтая никога да не се беше родила. Аз съм самотна майка и още от момента, в който я поех за пръв път в ръцете си, не изпитах любов, а единствено огромната тежест на съжалението“.

Ето какво искам да кажа на дамите, които съжаляват, че имат деца.

Скъпи майки,

Поздравявам ви за това, че сте достатъчно смели да изразите чувствата си. Сигурна съм, че е било трудно. Майките често съдят другите майки и ни е трудно да си признаем, че не сме съвършени. Но аз не съм от хората, които ще ви съдят. Днес мога да ви дам само любов.

Но ето и нещо друго, момичета. Тези отчаяно отрицателни чувства за майчинството могат да се променят. Защото вие можете да се промените. Децата ви няма да изчезнат и дори и да избягате или да се откажете от тях, ще бъдете тяхната майка. Нищо не може да промени това. Но вие можете да се промените.

Разбирам, наистина. Това е много трудно. Стояла съм пред Бог и съм се молила да облекчи мъките ми. Налагало ми се е да се справям с някои сериозни проблеми с децата ми и тъй като най-голямото ми хлапе е само на 13, знам, че предстоят още много трудности. Майчинството е трудно.

Но това, което осъзнах е, че не става дума само за мен. И не става дума само за вас. Става дума за това да поставяш някой друг на първо място всеки един ден. Става дума за самоотверженост и грижовност, а не за "искам", "липсва ми" или "само ако...“.

За да спрете да мразите майчинството, ще се наложи да започнете да действате. Може да ви се наложи да се правите, че ви харесва първоначално, но невероятното нещо е, че когато започнете да се жертвате за децата си и да се държите сякаш това ви носи радост, то ще се превърне в радост! И това ще промени мнението ви.

Все още ще има моменти, в които ще искате да се скриете в банята и да плачете, но ще има все по-малко мигове, в които ще поглеждате към най-доброто нещо, което някога сте правили и ще си пожелавате да го няма.

Животът ви е много повече от просто свободата да правите каквото искате, когато искате. Ако в момента не ви се струва, че има някаква цел, ще ви кажа нещо, което вероятно никога не са ви казвали - майчинството е важно! Не ви е нужна моята християнска вяра, за да повярвате и да видите, че смяната на пелени, бърсането на дупета и носове и приготвянето на сандвичи е свещена работа. Грижата за малките, обичта, вдъхването на любов и доброта и възпитаването им да се превърнат в хора, които един ден ще промени света? По този начин ВИЕ променяте света! Родителството е важно. Прекратяването на скандали между братчетата и сестричетата и обясненията, че нищо лошо не е станало, когато са направили беля, е ВАЖНО.

Обществото няма да ви каже това. И е тъжно, че тази статия само подсилва мнението, че майчинството е загуба на време.

Вие казвате, че ви се иска децата ви да не се бяха раждали, но аз ще ви кажа, че искам да умре това ваше старо Аз. Ако успеете да го унищожите, наистина ще започнете да обичате.

Можете да го направите. Можете да заобичате майчинството и със сигурност можете да се справите с него.

Не става дума за вас, но ВИЕ трябва да направите първата крачка. И аз ще бъда до вас, подкрепяйки ви, когато започнете да се връщате назад – обещавам. Можете да го направите. Започнете от днес.

С много обич,
Джени

Послепис: И скъпи майки, ако сте наистина депресирани и не можете да се грижите за децата си, потърсете лекарска помощ. Следродилната депресия може да продължи много дълго и е възможно нарцисизмът да не е вашият проблем, а депресията. Ако това сериозно медицинско състояние стои между вас и красивите ви деца, не трябва да бъде така. Моля ви, моля ви, моля ви, обърнете се към лекар.



Теми   майки | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.