„Каква е суперсилата ти?“

Попитаха ме. Зачудих се.

„Не мисли“, казаха ми. „Просто отговори. Това не е нещо, което избираш“.

„Предполагам... това?“, отговорих, държейки сияещото си сърце извън гърдите си, докато оранжевата светлина ярко извираше от него. „Но не съм единствената, която има такова. Не е нещо специално.“

Сърцето ми затрепери в ръцете ми, ставайки по-ярко с всеки удар, нюанси златисто и светлосиньо и дори зелено бликваха неочаквано.

„Ах, значи чувстваш твърде много и не можеш да го контролираш. Някаква сила...“. Казаха ми подигравателно, сякаш това да намираш красота в най-малките неща е някаква подигравка. Сякаш сърцето ми, разширяващо се с благодарност и изпомпващо любов и цветове е нещо лошо. Сякаш трябва да бъде студено, нелюбящо, горчиво.“

Разбира се, това ме накара да се засрамя, че изпитвам страст към малките неща.

Усмивка от непознат, пеперуда, която целува дланта ми, сърдечен смях, който кара тялото ти да се изпълни с удоволствие... всички тези неща, които държа в сърцето си, шептейки сладки безумия, преди да ги пусна, за да влязат нови, които да ме озарят отново.

Защо трябва да се засрамвам от нещо подобно? Защо това да не ме прави по-силна?

Как бих могла да извърна глава от светлината, когато някога съм се препъвала в тъмното? Не ме разбирате погрешно – приветствам тъмнината. Ние сме близки приятелки, точно както съ ссветлината. Но знам, че вече не трябва да се извинявам за никой свой нюанс.

Знам, че моите цветове са си мои и че мога да ги изкарвам на показ, когато си пожелая. Всеки човек има свои цветове. Има светло и тъмно и всеки сам избира какво да покаже.

Това е към всички хора със сърца като моето – не се извинявайте за това, което сте. Нека радостта ви никога да не чезне за прекалено дълго. Нека никога не забравяте сиянието, което тече във вените ви. Нека светлината вътре във вас да пробива, дори когато раните ви са дълбоки.

И нека никога не се съмнявате във важността на сблъсъка между вас и околните. Светлината вътре във вас не е заплаха, нито шега, нито пък нещо, което трябва да се крие. Това е вашата сила. Не е важно дали можете да я контролирате. Дайте ѝ свобода!