Един ден Кели Хоуланд била в супермаркета заедно с новороденото си момиченце. Отдалече ѝ личало, че съвсем наскоро е станала майка. Тогава една жена се приближила и започнала приятелски разговор. Кели едва ли е предполагала, че тази мила на вид жена всъщност има скрито намерение.
Прочетете нейната история, която ще се стори близка на всички нови майки и засяга много наболяла днешна тема – комплексите, манията да сме в перфектна форма и нереалистичните очаквания на обществото към новите майки.
„Един ден бях в супермаркета с бебето ми. Личеше ми, че съвсем наскоро съм станала майка. Тогава една жена ме приближи, зададе ми обичайните въпроси „На колко е? Колко тежки?“ и после се обърна към мен с Въпроса на въпросите – „Чувала ли си за It Works?“ (компания, която предлага продукти за отслабване). Отговарям, че съм чувала, но никога не съм пробвала продуктите им. На лицето ѝ мигновено се изписаха фалшив шок и изненада, подаде ми визитката си и сладкодумно ми пробута историята си.
Вижте сега, не съм разстроена, че такава компания съществува. Дори не съм ядосана на тази жена, защото тя може да е добра жена, която се опитва сама да си изкарва прехраната, уважавам такива жени.
Но нека не се преструваме, че случайно ме е заговорила. Защото е ясно, че не е отишла при всяка жена в супермаркета, за да даде визитката си. Тя дойде при мен, защото ми личеше, че съвсем наскоро съм станала майка. Всички знаем, че покрай днешната култура много майки развиват комплекси за начина, по който изглеждат. Не мисля, че дори е нужно да обяснявам под какво напрежение са поставени новите майки за това да изглеждат добре. Знаем. Всички знаем това. Тя също го знаеше, затова дойде при мен.
Но МОЛЯ ви, нека спрем с напрежението, да престанем с непосилните очаквания и по този начин да прекъснем порочния кръг на несигурността, в който затъва всяка нова майка. Вместо да се прекланяме пред празни идеални, защо не се поздравим за това, че сме дали живот. Защо не се възхищаваме една на друга заради страхотните неща, които вършим. Защо не приемем промените в телата ни като част от привилегията, която нашия пол има? Няма нужда тялото ми да бъде увивано, пристягано и променяно. То трябва да бъде ценено заради невероятната му способност да дава живот. В това се крие истинската красота и точно това е важното.“