Добре дошъл в живота ми…

В момента, в който той докосна ръката и я плени завинаги. Чувството беше различно от всички чувства, които бе изпитвала и мислеше, че може да изпита. Животът за нея бе изгубил цвета си , бе само черен и бял, а той…….. той внесе всички цветове на дъгата в живота ѝ и тя отново повярва в красотата, в добротата, в искреността…тя отново повярва в любовта. 

Казват, че любовта не може да се обясни, не може да се изрази дори с най - красивите думи, дори в най красивите строфи и не може да се изпее в най-красивите песни, защото любовта е онази сила и едновременно слабост , която те прави както добър, така и лош, която те прави цял и значим.

Всичко това тя виждаше в дълбините на неговите очи. В тях имаше пламъчета, които запалиха всички сетива, този път имаше всичко, този път знаеше, че тези очи няма да я предат, няма да я наранят , тези очи бяха родени на света, за да гледат усмивката ѝ, която винаги щеше да грее на лицето ѝ. Знаеше, че неговите ръце ще я обгърнат толкова силно, че ще я накарат да забрави цялата болка.

Животът понякога ни дава разочарования и болка, за да може след това да ценим това, което имаме, да ценим истинските неща, които веднъж появят ли се в живота ти, ще се бориш да останат в него до самия край.

“Това е животът“, мислеше си тя, “в момента, когато най -малко очакваш, в момента, в който си се отказал от щастието и любовта, Вселената ти дава най големия подарък, дава ти истинския човек и тогава цялото чакане, всички сълзи, всички пътища, по които е поемал животът ми, са били пътищата, които са ме водили към него. Защото всички пътища в живота на човек го водят към предопределеното му място“. А за нея това беше той.

Посвещавам долните редове на всички вас, които сте загубили вяра, че истинската любов съществува, на всички вас, които сте на ръба да се откажете да я чакате. Просто имайте малко търпение и вяра, защото истинската любов съществува и понякога е само на една ръка разстояние… просто имайте търпение.

Автор: Г.Г.

НАЗАД