X

Аз му бях любовната, но не и удобната...

от в 14:15 на 17.08.2017 в Всичко за теб | Любов


Аз му бях любовната, но не и удобната...

Аз му бях любовната, но не и удобната...

Имах връзка с обвързан мъж. Мъж, който ужасно дълго твърдеше, че е „пред
раздяла“ с онази, другата жена, с която живееше тогава. Истината е, че когато
магията между нас започна аз също бях пред раздяла – с друг човек. Човек, с
когото приключих така или иначе... отдавна. Какви ли не неща си обещавахме един на друг. И все се стигаше до уверението „някой ден“.

Някой ден може би щяхме да бъдем двойка, да бъдем щастливи, да бъдем заедно – в пълния смисъл на думата. Вероятно в някоя паралелна Вселена се
събуждахме заедно с него в неделя сутрин и прекарвахме целия ден в лениви
прегръдки и мързеливи мисли за любовта.

Е, но в тази, нашата реалност, аз му бях любовната, но не и удобната! Удобната беше друга – онази, с която в крайна сметка остана... И с която е до ден днешен!

Не го съдя. Не го мразя! Дори когато в един късен следобед ми каза, че искал да става и заспива с мисълта, че съществувам в живота му – но все пак на този етап не можем да бъдем повече от онова, което бяхме. Две объркани в мислите си души – всеки по своему. И малкото време, което прекарвахме
заедно, ми стигаше да видя щастливия му поглед. 

Не знам дали си струва да съжалявам за нещо, което дори не се беше случвало наистина, а само в нашите фантазии измежду кратките ни срещи. Чудя се – кой беше най-прецакан от цялата ситуация? Той? Аз, любовната? Тя, удобната? Винаги съм била наясно как свършват историите за третия ъгъл в един любовен триъгълник. Особено когато единият ъгъл се страхува, а другият изобщо не подозира, че е част от нещо подобно.

Единственото, за което се упреквам, е как позволих на себе си да стигна дотук. Как се превърнах в една жена, която не познавах досега и която със сигурност не харесвах. Жена, която съществуваше в мен и на която - ако можех със здрав разум да посъветвам като приятелка – бих казала единствено „Сложи точката и бягай!“

Днес не съм по-добра. Но съм по-мъдра. Днес не съм любовната. Но в живота ми има много любов. Защото съм обичащата себе си. Вярвам, че съм желана жена и ще бъда обичана тук и сега. А тези, които вярват, че нещо ще се случи
„някой ден“, ги чака двойно разочарование – защото те отдавна живеят
живот, който не понасят физически и психически. И още повече – изпитват нетърпимост и към самите себе си, защото познават слабостите си и са наясно, че не могат да се справят с тях.

Всъщност любовта и удобството могат да съществуват заедно. И аз мога да го докажа на всеки... Трябва да сте ненормални, за да не ми повярвате!

Aвтор: Лаура Александра

 



Теми   любов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.