Ден пореден ...
Отново дъжд вали
И слънцето не грее в твоите очи.
Ден пореден...
Залъгват се, че живееш.
Докога ще отлагам всяка мечта?
Ден пореден...
Докога ще се страхуваш и ще изпитваш вина?!
Докога ще робуваш на чужди светове?
Докога ще гледаш чуждото небе?
Ден пореден...
Изправи се!
Трудностите са пред теб,
Но щастие няма и без този ред.
Прескочи високите стени, които сам построи.
Проправи си път там, където няма.
Там, където все още е горещо като лава.
Стъпвайки смело, макар и да боли,
Не се отказвайте никога и не изричам думите "Поспри"
Ден пореден...
Замисли ли се?!
Поне малко
Отново дъжд вали
Позволих на слънцето да изгрее в твоите очи
Автор: Венеция Стоянова
НАЗАД
