Изяждам се от вина. Вина, че не те оцених навреме. Че те оставих да си тръгнеш и не направих нищо. Казват, че човек оценява това, което има, едва когато го загуби. Е, прави са... Има хора, които може никога да не разберат какво значеше и все още значиш за мен. Може би и ти никога няма да разбереш любовта, която изпитвах, но така и не направих нищо, за да ти я покажа.
Но те обичам. С цялото си сърце!
През цялото време, в което беше до мен и ми даваше своята искрена, чиста обич. Когато търпеше трудния ми характер и ме обичаше още повече. Когато беше до мен в трудните моменти, оценявах всеки твой жест. И благодарих всеки ден на Вселената, че те има в живота ми!
А сега, макар и късно, благодаря на теб. Че ме обичаше така, както никой друг не ме е обичал. Че се грижеше за мен. Че ти пукаше. Че беше моето слънце, което огряваше деня ми, без значение какво беше времето навън. Че ми даде нов живот. Че ми помогна да осъзная толкова много и да се променя към по-добро.
И дори никога повече да не се видим, знай, че винаги ще те обичам. Ще те нося в сърцето си всеки ден и ще се моля някога да се срещнем отново, за да мога да ти покажа колко много те обичам!
НАЗАД
