Мразя начина, по който те обичам.

Мразя начина, по който те наранявам. Че те карам да проливаш сълзи за мен. Мразя, че знам как да те накарам да се усмихнеш, въпреки че плачеш. Мразя това, че любовта ми към теб е като копче, което включвам и изключвам.

Мразя търпението ти. Мразя начина, по който си толкова борбена, когато става въпрос за мен. Мразя, че ми даваш втори шанс толкова пъти, че фразата губи значението си.

Мразя, когато показваш любовта си към мен. Когато търсиш отговори, когато всичко е толкова ясно. Мразя, че все още вярваш в мен.

Мразя, че съдбата ни срещна, за да те нараня. Това, че любовта ми отнема всичко твое, но все още имаш сили да останеш и да се бориш за нас. Мразя факта, че няма да се откажеш от мен, въпреки че имаш всички причини на света. Мразя, че няма да си тръгнеш и няма да намериш любовта, която наистина заслужаваш.

Мразя, че ме обичаш. Че си прекалено добра за мен, но въпреки това си до мен.

Мразя, че всеки път поемаш вината. Мразя това, че губиш заради мен, но все още си тук.

Мразя, че очите ти не лъжат. Мразя, че в очите ти виждам болката, която съм ти причинил. Мразя това, че очите ти разказват историите на нашата любов. Това, че очите ти казват всичко, което премълчаваш. Мразя, че през тях виждам любовта, която все още изпитваш към мен.

Мразя, че ме пазиш от света и най-важното – от мен самия. Мразя, че ми помогна да намеря всички парчета, които съм загубил с времето, само за да се превърна в това, което съм. Мразя, че ти пука толкова много.

Мразя, че моят свят те е омагьосал. Че пътя на сърцето ми се изгуби някъде в тъмнината и те завлече в бездната заедно с него.

Мразя, че не се опитвам. Мразя, че болката и гневът ме накараха да се превърна в това. Това ме накара да не мога да обичам. Мразя, че не мога да се боря за нас. Мразя, че намерих някой като теб, който изпитва толкова нежна любов и има толкова чисто сърце, в най-лошото време.

Мразя, че все още имам втори шанс за нашата любов.

Този път, нека да направя всичко както трябва.