Досега мъжете в живота ми винаги успяваха да ме разочароват. Дори в моментите, когато си мислех, че тъкмо са достигнали някое върхово ниво в очите ми, те се подхлъзваха и политаха стремеглаво надолу. Първите пъти болеше. След всеки следващ опит се чувствах ограбвана почти изоснови. Изгубвах се и отнемаше уморително дълъг период от време, за да се преоткрия наново.
Но никога нищо не беше същото, каквото е било преди това. Осакатяваха ме малко по малко. Рушаха до каквото се докоснеха, бяха невнимателни, непредпазливи, а аз бяха чуплива в ръцете им. Душата ми беше стъкло. И колкото повече рушаха, толкова по-остри бяха ръбчетата на стъклото, толкова повече парченца се отчупваха и неусетно, именно причинителите им бяха онези, които се порязваха на тях...
Автор: Ая
НАЗАД
