Мъжете никога няма да разберат колко цветни и истински са жените им...

Мъжете никога няма да разберат колко цветни и истински са жените им. Няма значение колко години са ги познавали. Няма значение на колко години са сега. Всяка една се е превърнала в истинска цветна градина. Година след година и сезон след сезон тя е била всичко – от кралицата роза до дивата шипка.
Тя е била непокорна като кокиче, дръзнало да цъфне през януари и направо му взела акъла със своето истинско бяло цъфтене. Била е почти нереална като изящните фрезии съвсем в началото на тяхната връзка. Била е тръпнеща, зелена и млада, огнена, дишаща и тържествуваща като градина с пламнали рози.

Тиха и нежна, с аромат на жасмин и на люляк в дългите вечери, всички под знака на някакво лято и всички изпълнени като края на някаква приказка. Тя е била и в копнежа на дивите храсти, където понякога спират и птици, но и често играят децата ѝ. Тази цветна жена е истинска жива магия, няма род, нито име, тя е просто жената , която е спряла до теб, която простира мечтите ти, изглажда твоите грижи, тя е всичко за теб, защото може да я сътвориш почти като Бог – по образ и подобие.

Тази омъжена цветна жена дори не съзнава колко хубава може да бъде, даже като пере, стиснала мокри ръце, а косата ѝ нарочно ѝ пада в очите. Даже когато се кара или стъпва на пръсти да не събуди децата или някоя спяща надежда.

Тя се събужда с такова огромно учудване, че светът е ту малък, ту ужасно голям и няма по-добро лекарство от ръката ѝ, когато се почувстваш изоставен, или болен, или просто незнайно нещастен и малък. Нямаш представа как го прави, но когато тя е у дома, всичко е толкова светло и цветно, че си готов да повярваш в Рая. Понякога е като луда трева, която гневно заплашва да премаже страховете ти, но само след целувка време е просто зелена морава и нямаш сили и власт да си отидеш. Никога не знаеш какво расте в градината на омъжената цветна жена. Но тя цъфти. Напук на природните закони тя няма последен сезон...

Автор: Рая Видинска