Миналата седмица най-накрая завърши операцията по спасяването на футболния отбор „Дивите глигани“ и техния треньор, които бяха приклещени в наводнена пещера в Тайланд цели 17 дни.
Благодарение на смелостта и уменията на тайландските тюлени и на гмуркачи от множество други държави 12-те момчета и техния треньор бяха извадени успешно. Тази радостна развръзка не идва на малка цена, а подробностите около спасяването на децата са повече от драматични.
Всичко започва на 23 юни. Децата от отбора и техния треньор приключват тренировка и яхват велосипедите, за да се разходят из оризовите поля и близките хълмове. Тяхната край цел била пещерата Тхам Луанг-Кхун – любимо място на децата, което те са посещавали неведнъж.
Щом достигнали входа на пещерата, децата зарязали велосипедите и повечето раници, а вътре в пещерата искали да отпразнуват рождения ден на едно от децата - Пирапат Сампиангджай, който точно в този ден бил навършил 17 години. Децата били купили снаксове, за да се почерпят, и точно те ги спасили впоследствие. Децата не очаквали, че ще се бавят повече от час, но водата ги изненадала.
Поройният дъжд бързо наводнил залите на пещерата и отборът трябвало да влезе 4 км навътре в пещерата, за да се спаси от прииждащата вода. Ужас обхванал всички, но те били твърдо решени да оцелеят.
Техният треньор бил бивш монах и научил момчетата на техники за медитация, за да могат да останат спокойни и да използват възможно най-малко кислород. Малкото храна бързо свършила, а децата пиели водата, капеща по стените на пещерата. Порестата структура на камъка пък позволявала на малко кислород да влиза отвън.
Родителите на децата веднага се притеснили, щом децата не се прибрали до вечерта. Започнала спасителна операция и следите им пред пещерата бързо били открити, но никой не знаел дали момчетата са живи, къде точно се намират и как могат да бъдат извадени.
Освен това тайландските военноморски тюлени имали много малък опит в пещери, където гмуркането може да е много опасно. Инженерите пък първоначално не успявали да изпомпат водата, а дъждът неспирно валял. Те дори опитали да пробият дупки в планината, чрез които да влязат в пещерата, но без успех.
Първият пробив настъпва, когато един от членовете на „Дивите глигани“ – дете, което решило да пропусне експедицията до пещерата, насочва спасителите към любимо място на отбора – зала в пещерата, наречена Патая Бийч.
Много скоро прииждат доброволци от цялата страна, а на 28 юни пристигат и първите международни гмуркачи и експерти, които идват да помогнат в тежката операция.
Девет дни след изчезването на децата, британски гмуркачи ги откриват близо до Патая Бийч. Изваждането им обаче все още не е възможно, защото основните коридори в пещерата са наводнени, а дъждовете нямат никакво намерение да спрат, ограничавайки все повече кислорода на отбора.
Първоначално спасителите започват да изпомпват водата навън и в същото време носят храна, одеяла и кислород на отбора. Тази задача била изключително трудна и опасна, защото в някои участъци коридорите на пещерата били широки едва 40 см и водолазите едва се провирали.
Тайландските спасители били поставени пред нелек избор как да постъпят. Все пак наводнените коридори на пещерата били истинско предизвикателство за опитните гмуркачи заради силните течения, непрогледния мрак, тесните процепи и мътната кална вода, която не спирала да приижда, а какво оставало за децата, които никога не се били гмуркали преди. Нещо повече, много от тях не знаели как да плуват и как да дишат правилно под вода.
Затова първоначално обмислят да изчакат дъждовния сезон в Тайланд да премине, за да може нивото на водата да спадне. Но това означава, че децата могат да прекарат в пещерата 4 месеца.
В крайна сметка, въпреки опасността за спасителите, е взето решение децата да бъдат извадени от пещерата, без да се чака краят на дъждовния сезон. Стратегията на спасителите е всяко дете да бъде придружавано от двама професионални гмуркачи – единият от които да носи кислорода на детето.
Около 100 гмуркачи от различни страни участват в спасителната операция, а кадри от пещерата могат да ви накарат да изпитате истинска паника заради тесните коридори. Представете си какво им е било на всички, които са били там:
За съжаление, спасителната операция дава една жертва. На 5 юли 38-годишният гмуркач Саман Кунан загива, след като е поставил няколко бутилки с кислород из тунелите, за да могат по-късно да бъдат използвани от децата при спасяването им. Неговият собствен кислород обаче недостига на връщане и той губи съзнание. Вторият гмуркач, който е бил с него, се опитва да го съживи, но напразно.
Кунан е бил бивш военноморски тюлен, но когато научава за бедстващите деца се записва доброволец в спасителната операция.
По-късно и британски спасители, които изпомпват водата, се разминават на косъм от смъртта, защото системата отказала да работи и залите бързо започнали да се наводняват отново.
Целият свят се моли за спасяването на тайландските деца и техния треньор и след 17 дни молитвите им най-накрая са чути. Основният етап от операцията продължава 3 дни и всички деца са изведени. В момента са в болница без опасност за живота.
Истинско чудо е, че такава сложна операция не взима повече жертви, а причината за това е смелостта на гмуркачите и обединените сили и опит на множество държави.
НАЗАД
