X

Държим ли се като хулигани с децата си без да го осъзнаваме?

от в 09:25 на 15.12.2015 в Всичко за теб | Семейство


Държим ли се като хулигани с децата си без да го осъзнаваме?

Държим ли се като хулигани с децата си без да го осъзнаваме? Снимка: Facebook

В последните години хулиганството между децата се превърна в широко обсъждана тема в медиите. Родителите започнаха да се обръщат към директорите и учителите в училищата, както и да заявяват позициите си в социалните мрежи, за да защитят децата си от жестокостта на връстниците им.

Като майка на две деца, разбирам гневът на обществото по този въпрос и често самата аз решавам да се скарам на родителите на някое от тези деца , особено онези, които дават лош пример, като самите те се държат като хулигани. Да, родителите също могат да бъдат такива!

Всички познаваме твърде добре този тип хора, виждали сме ги стотици пъти да правят и казват ужасни неща не само на децата, но и на партньорите си:

Те нападат: „Какво си си въобразявал изобщо?” или „Това, което си направил, е нелепо!”

Обиждат: „Какъв тъпак!” или „Защо винаги се държиш като задник?”

Гледат останалите отвисоко: „Ако просто ме беше послушал от самото начало...”

Винаги се опитват да командват: „Да не си посмял да кажеш дори още една дума!” или „Защо не кажеш нещо? Трябва да се опълчиш на шефа си!”

Те омаловажават: „Как може да не знаеш как да направиш това?”

Заплашват: „Кажеш ли го още веднъж, си тръгвам!”

Манипулират: „Ако просто беше направил това, за което те помолих, сега нямаше да се налага да говорим по въпроса.”

Те изнудват и лишават: „Ако се държеше с мен по-добре, може би щяхме да правим секс по-често” или „Няма да ти дам и стотинка повече, докато не се научиш да контролираш харчовете си.”

Те съдят и клюкарят: „Съпругът ми е толкова несъобразителен. Нали ги знаеш мъжете какви са!”

Този тип родители, които често виждаш в двора на училището на детето си, или може би са ти съседи, именно тяхното потомство израства с нуждата да тормози останалите, те се превръщат в хулиганите.

Ако трябва да сме напълно честни обаче, когото и да подложиш на достатъчно страх, разстройване, безсилие, изтощение или срам, ще започне да тормози партньора и децата си. Възможно е при определени обстоятелства да се случи на всеки, дори и да е неосъзнато, за кратко и да не е умишлено.

Вероятно в момента си казваш „Разбира се, понякога може и да раздавам заповеди, но не тормозя!” Ако е така, можеш да замениш думите „тормозене” и „хулиган” с „командване” до края на статията и да видим дали ще има някаква разлика.

Една смела и като цяло страхотна майка на име Рейчъл Стафърд преди време публикува своята история в Huffington Post за това как е тормозела дъщеря си. Имала е твърде високи очаквания и я е наказвала – най-често с тежки думи, казани с тон, изпълнен с гняв. Това се е случвало всеки път, когато детето не успявало да изпълни тези високи очаквания или правело грешки, или каквото и да е извън графика си с отговорности и задължения.

Стафърд признава с кураж и състрадание: „Тормозя себе си. Когато правя това съм нещастна и затова започвам да се държа зле и с другите хора.”

Всъщност този тип поведение важи за голяма част от майките, а и хората изобщо, с или без деца. Връзката ни със самите нас и по-точно казано лошите ни навици във връзката със себе си като прекалена самокритика и съдене или пък липсата на доверие към самия себе си, не само се отразяват, но често са определящи за връзките ни с другите хора.

Ако тормозим себе си, твърде вероятно е и да тормозим онези, които обичаме, като партньора и децата си. По-лошото в случая е, че представяме този модел на поведение за децата си и те го възприемат и впоследствие го прилагат върху връстниците си в училище, а по-нататък в живота си с близките си и когато самите те станат родители.

Затова ето четири предложения как да сложиш край на порочния кръг на хулиганско поведение:

1. Започни да работиш по връзката си с критика в себе си.

Можем да се разведем с партньора си, но никога не успяваме да се разделим с критика в себе си, не можем да го зарежем с мейл и да си сменим адреса и телефона. Все пак обаче бихме могли да подобрим отношенията си с него. Ето и най-добрият начин да направим това:

2. Спри да си налагаш какво „трябва”.

Точно така! Премахни думата „трябва” от разговорите със себе си. Чувствай се свободен да решаваш дали искаш, предпочиташ или смяташ, че е добра идея да направиш или кажеш нещо. Повечето пъти, когато си налагаме действия или думи, се превръщаме в хулигани за самите себе си и се командваме, използвайки като метод страха или съденето. Следващата стъпка е да приложиш този подход и към другите хора, както си го направил към самия себе си:

3. Не налагай какво „трябва” и на останалите.

Понякога изглежда, че е заложено в природата на човека да критикува останалите и да се опитва да им налага как да живеят живота си според неговите разбирания. Да кажеш на някого „трябва” може и да звучи невинно, но всъщност фразите, започващи с тази дума, са заредени с осъдително съдържание, а това никак не е невинно!

4. Престани с изискванията и заповедите.

Колкото и да ми е неприятно да го призная, в ролята си на майка най-често замаскирвам заповедите си под формата на молби. Например „Довърши си вечерята!” се превръща в „Ще доизядеш ли каквото е останало в чинията ти?”

Ако искрено помолиш партньора или детето си за нещо, те получават възможността да отговорят с „да”, „не”, „може би” или „ще си помисля”. Освен това, ако действително даваш някакъв избор, няма да си нетърпелив, вбесен и да започнеш да наказваш, ако не получиш отговора, който си искал. Ако усетиш, че в теб надделяват такива емоции, когато получиш отрицателен отговор, опитай се да си припомниш, че все пак си задал въпрос. Просто приеми резултата и не прави от мухата слон.

Всички родители се стараем да отгледаме и възпитаме децата си по възможно най-добрия начин. Ако се научим да приемаме, че няма съвършени хора и не трябва да очакваме това от никого, значи сме направили най-голямата крачка по пътя към изоставянето на тормоза като модел на поведение.

Така че, ако потръпваш при мисълта, че самият ти можеш понякога да се държиш като хулиган, не се съди твърде строго. Вместо това хвърли един задълбочен и искрен поглед на онези части от поведението си, които искаш да промениш, започни да действаш по проблема и се наслаждавай на процеса, защото в действителност така изграждаш една здравословна и позитивна промяна за цялото си семейство.



Теми   деца | родителство | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.