Ако си наясно с безсънните нощи, мръсните пелени, самокритиката и постоянната тревожност, може би вече си разбрала и самотата, която идва с майчинството.
След годините прекарани по офиси, обградени с колеги, обеди и разговори – да имаш бебе може да те накара да се почувстваш много, много самотна.
Разбира се, това е прекрасното ти ново създание, но то не може да приказва. По средата на нощта, когато малкото ти бебе издава странни хълцащи звуци, няма как да попиташ колежката от отдел маркетинг за второ мнение. Когато прекарваш дни в разтриване на коремчето на бебето, а най-накрая то лежи спокойно, без да има нужда от твоята помощ, няма да получиш потупване по рамото от супервайзора си. Най-добрата ти приятелка няма как да разбере за деня, в който си избухнала в плач, защото тостерът е изгорял. Там си само ти. И Гугъл. И социалните мрежи.
През тези няколко първи смущаващи седмици, отчаяно се опитваме да се свържем с други майки. Тези връзки могат да се базират единствено на споделен опит и нищо повече. Преглеждаме хиляди снимки и статуси, постове, за да намерим къде можем да се вместим в това малко, ново общество.
Това което откриваме там, обаче е чисто преувеличаване на действителността. Навсякъде можете да видите щастливи майки, с добре облечени деца, в идеално подредени домове, които ядат прясно изпечени, вкусни храни и играят образователни игри, които развиват въображението им.
За една майка, която стои по пижама и яде препечени филийки с течен шоколад, докато детето ѝ гледа през прозореца, всяко изображение като това може да убие самочувствието ѝ. И не само – да започне да си мисли, че с нея нещо не е наред.
Толкова се страхуваме да си признаем, когато не се справяме. Или когато успяваме, но през това време зяпаме телевизия и ядем куп нездравословни храни. Поради простата причина, че някой може да ни съди, защото трябва да бъдем майки за пример.
Това, от което майките се нуждаят, е подкрепа една от друга. Ние най-добре можем да се разберем взаимно. Трябва да бъдем открити и отворени за нещата, които се случват – доброто и лошото.
Всъщност, нужни са само две думи.
Думи, които успокояват и създават връзка: АЗ СЪЩО!
Имаш ли усещането, че понякога искаш да излезеш от вкъщи и никога да не се върнеш? - АЗ СЪЩО!
Имаш ли усещането, че старото ти „аз“ е погребано толкова дълбоко и никога няма да се върне? - О, ДА! АЗ СЪЩО!
Усещаш ли, че понякога не си достатъчно благодарна? – АЗ СЪЩО!
Струва ли ти се, че понякога сърцето ти ще се пръсне от всичката тази любов, която усещаш? – ДА! АЗ СЪЩО!
Имаш ли усещането, че понякога си като ментално нестабилна, защото превключваш изведнъж - от прекрасно чувство на любов към необяснима ярост? – АЗ СЪЩО!
И сякаш всички други майки на света се справят в пъти по-добре от теб и отглеждат децата си по правилния начин? – ДА. АЗ СЪЩО!
АЗ СЪЩО! АЗ СЪЩО!
След всеки изминал ден с малко дете имаш чувството, че напрежението расте и расте. Сякаш кожата ти ще експлодира. Когато чуеш само тези две думи, сякаш цялото притеснение изчезва.
Всички сме заедно в това. Може би правим нещата по различен начин, но ще се изненадате в колко неща сме абсолютно еднакви. Да принадлежиш към някаква социална група е заложено в нас по природа. Ако искате да помогнете на друга майка, просто ѝ кажете: АЗ СЪЩО!
НАЗАД
