Един ден ще погледнеш назад и ще осъзнаеш, че вече не си жената, която беше някога.
Ще осъзнаеш, че вече си се научила да затваряш сърцето си за голяма част от т. нар. си приятели, защото така отделяш истинските.
Ще осъзнаеш, че вече не се съобразяваш толкова с хората около себе си, защото най-накрая се престрашаваш да се съобразяваш първо със себе си.
Ще осъзнаеш, че вече запушваш ушите си за опитите на околните да те вразумят и променят, защото си твърде заета да слушаш гласа на сърцето ти.
Ще осъзнаеш, че вече знаеш как да пазиш покоя в душата си, защото си разбрала, че лесно ще го изгубиш, ако мислиш за хора, за които не си струва да мислиш, и да се ядосваш за неща, за които не си струва да се ядосваш.
Ще осъзнаеш, че вече не се страхуваш да казваш "Не" на другите, защото знаеш, че е по-важно да казваш "Да" на себе си.
Ще осъзнаеш, че вече ти е по-лесно да прощаваш, но не искаш да забравяш, защото прошката значи да разбереш защо са те наранили, а забравата значи да допуснеш да те наранят отново.
Ще осъзнаеш, че вече не се самообвиняваш за миналото, защото започваш да го приемаш като част от себе си - част, без която настоящето ти нямаше да е възможно.
Ще осъзнаеш, че вече не се страхуваш от провала, а от това да не опиташ изобщо, защото си разбрала, че човек наистина съжалява не за това, което е направил, а за това, което не се е осмелил да направи.
Ще осъзнаеш, че вече не се извиняваш за разбиранията и мирогледа си, защото това значи да се извиняваш за себе си.
Ще осъзнаеш, че вече не те страх да не си в синхрон с останалите, защото по-важно е да си в синхрон с теб самата.
Един ден ще погледнеш назад и ще осъзнаеш колко далече си стигнала.
И че трябва да се гордееш с това!
НАЗАД
