X

Спри да се тормозиш. Ти си точно там, където трябва да бъдеш!

от в 11:05 на 27.04.2017 в Всичко за теб | Щастие


Спри да се тормозиш. Ти си точно там, където трябва да бъдеш!

Спри да се тормозиш. Ти си точно там, където трябва да бъдеш! Снимка: bysportconsulting.com

Спри. Спри да се тормозиш. Спри да се измъчваш с въпроси. Спри да се обръщаш назад и да се опитваш да измериш къде си бил, къде си сега и къде "би трябвало" да бъдеш. Спри да си казваш, че не придвижваш достатъчно бързо или че не си достатъчно добър.

Спри.

Защото точно тук, където си - с всичкото усещане за обърканост и несигурност, с всичките съмнения, които имаш, с всичките страхове - е мястото, където трябва да бъдеш.

Хиляди моменти те доведоха тук. Стотици решения и действия. Милиони дребни мисли, грешки и благословии те доведоха тук. И точно тук е мястото, където трябва да бъдеш.

По някаква причинина сме свикнали да си казваме, че трябва да сме на друго място, че трябва да сме други хора, че не напредваме достатъчно бързо, че никога няма да постигнем живота/ успехите/ стандарта, които сме си поставили за своя цел. Но забравяме, че всяка стъпка от пътуването е част от пътуването. Забравяме, че ще има трудни моменти. Забравяме, че освен "нагоре" по пътя,ще има и "надолу". Забравяме, че понякога няма изобщо да се движим, а ще стоим на едно място. Забравяме, че всичко това е напълно нормално.

Защото във всеки един момент ние сме там, където трябва да бъдем. И сме точно такива, каквито трябва да бъдем.

Нормално е да бъдем уморени. Нормално е да се чувстваме слаби, победени. Нормално е да се чувстваме "заклещени" на едно място. Нормално е, защото всички тези места, всички тези състояния, са част от пътя. И ще се променят.

Тези моменти са част от пътя, така както са част от пътя и другите - тези, в които ни се струва, че всичко се нарежда по план; тези, в които се чувстваме окрилени; тези, в които не можем да спрем да се усмихваме. 

Разбери, всичко това е част от пътуването. Всичко това е самото пътуване. Всяко спускане и всяко изкачване, всяка загубена битка и всяка спечелена, всеки научен урок... Единственото, което трябва да правим, е да си напомняме, че се справяме точно така, както трябва да се справяме. Че сме точно такива, каквито трябва да сме. И че сме точно там, където трябва да бъдем. 

Трябва да си напомняме, че притежаваме сила и воля, и вяра. И че просто не трябва да се отказваме. Не трябва да гледаме назад. Не трябва да се предаваме.

Не трябва да си казваме, че няма да стигнем там, където трябва да бъдем. Защото сме там. Там, където трябва да бъдем. Не трябва да си казваме, че ще се провалим. Защото няма в какво да се проваляме. И защото единственият начин да се провалим е да се откажем. 

И защото нищо не губим - само печелим. Знание, опит, мъдрост. Уроци. И защото всеки болезнен момент ни пречупва, но и ни изгражда. И малко по малко, ние ставаме по' себе си.

Затова спри. 

Спри. Спри да се тормозиш. Спри да се измъчваш с въпроси. Спри да се обръщаш назад и да се опитваш да измериш къде си бил, къде си сега и къде "би трябвало" да бъдеш.

Защото трябва да си точно там, където си.

Автор: Мариса Донъли



Теми   житейски път | равносметка | щастие

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.