Един ден ще разкажа на внуците си за тая наша любов. Дори и да не си ти дядо им. Ще им разкажа всичко от игла до конец. Просто ще искам да знаят. Да знаят, че някога е имало една такава любов в живота ми, заради която отхвърлих всичките си предразсъдъци и всички условности, измених на себе си, разширих сърцето си до необятност и я побрах в дните и нощите си.
Ще разкажа за срещите, за разделите, за щастието и за тъгите. За спонтанната лудост, дето ни вдъхва живот в съществуването.
Ще разкажа как пораснах до теб. Как изведнъж от мъничка станах голяма и как, като ме погледнеше в очите, пак се чувствах мъничка.
Ще разкажа за търсенето на детелини и как винаги ми подаряваше първата с четири листа, която намериш.
Ще разкажа за черното палто, с което ме намяташе, да не ми е студено. Ще разкажа за нашата улица и хилядите пътища.
Ще кажа как избягах от вкъщи посреднощ и дойдох, защото ми липсваше. Как взимаше колата и тръгвахме без посока, как никога не ми казваше къде ме водиш.
Как ме чакаше по гарите, да дойда при теб от всички точки на света. Ще разкажа за полските цветя, с които така ме радваше и как ми сплиташе венци от тях.
Ще разкажа как ми пиеше сълзите с устни като плачех и как с часове ме прегръщаше без да пуснеш.
Ще кажа как ме разсмиваше и в най-трагичните моменти и ми шепнеше " и това ще мине ". Тогава ти повярвах, но сега не, защото тази любов никога няма да мине...
Ще им разкажа. Да не ги е страх да обичат. Да се оставят да стават любов целите. Ще им разкажа. Да знаят, че с любов всичко е чудо и най-голямото чудо е любовта...
Неизвестен автор
НАЗАД
