Пиша това, докато слушам любовни балади. Мисля си как има две страни на всяка монета. Има много предрасъдъци, когато помислим за болката си. Това е моят вътрешен монолог относно минали връзки.
Един ден няма да мисля за теб, както преди.
Няма да се сещам за твоята сладка усмивка или за начина, по който се смееш.
Няма да имам такова вълнение, когато затворя очите си и си спомня как ме гледаш.
Един ден изобщо няма да се сещам за теб. Това ще бъде най-хубавия ми ден. Ще се усмихна като си спомня, че съм те забравила. Ще се усмихна, защото сърцето ми ще бъде в мир.
Един ден няма да свързвам името ти с любовни песни, с места, където сме били или „какво би било“. Няма дори да трепна, когато видя някой с твоето име. Един ден името ти няма да има тежест. Ще бъде само спомен.
Няма да свързвам моето потенциално бъдеще с теб. Идеята, че ти си единственият, който ще се задържи беше приятна, но всичко приключи. Няма да се страхувам от непознатото. Пред мен има милион възможности.
Един ден няма да се чудя как си. Няма да ме е грижа какви са ти плановете през уикенда. Няма да ме интересува, ако си намериш нова работа.
Един ден ще спра да се надявам, че когато телефонът ми е изключен ти ще си спомниш, че съществувам. Съществувах преди да те срещна и не само ще съществувам, но ще се превърна в по-нова, по-добра версия на себе си. Ти познаваш само версията от мен, която видя преди. Няма да разбереш степента на моето развитие, защото не искаше да останеш и да видиш растежа, който човек прави, когато е обичан.
Няма да се учудя, ако си мислиш за мен, когато чуеш любимата си песен или видиш сладката чаша, която ти купих. Надявам се да си я прибрал някъде далеч от теб. Надявам се, че някой ден ще я намериш и сърцето ти ше трепне. Надявам се да я използваш и всичко, което опиташ да остави горчив вкус със знанието, че се разделихме твърде рано.
Един ден няма да си мисля за теб, когато се събудя или когато заспивам. Въобще няма да мисля за теб.
Един ден ще поема отговорността за моята вина. Трябва да отбележа, че не си лош. Ти си урок, за който трябва да съм ти благодарна. Да, ти си тръгна и това заболя, но като гледам назад осъзнавам, че ти може би не си главната роля в тази приказка.
Ще намеря някой, който иска да остане при мен в трудните моменти. Ще намеря някой, когото казва каквото мисли. Ще намеря някой, когото ще ме гледа по същия начин и ще бъда толкова щастлива знаейки, че той е единственият.
Ще бъда по-открита в чувствата си. Ще сваля преградите и ще повярвам, че има човек, който е достатъчно смел. Той ще опознае истинската ми същност. Но също така се надявам той да знае да ти благодари, затова че ме напусна прекалено рано и му даде шанс да бъде в живота ми.
Ще сваля преградите, защото сега знам, че наранявам не само себе си, но и другите. Ти беше добър с мен, а аз те отблъснах. Това е нещо, с което ще трябва да живея и от което да се уча.
Ще приема, че не мога да контролирам всичко около себе си. Колкото и да се нуждая от спокойсвтие, когато си се дръпнал, аз също трябваше да те уважавам достатъчно, за да ти дам исканото място.
Ще си простя за мисълта, че си бил този, който всъщност ще остане. Това е прекалено голямо напрежение.
Ще простя, че не знаехме как да комуникираме помежду си. Нашето време просто изтече, преди да успеем да се научим.
Ще дам път на любовта и ще ти благодаря, че ми показа, че моите чувства не са единствените, които имат значение. Опита се, но аз оставих страха да замъгли зрението ми, а ти спря да се опитваш. Затвори се в себе си. Съжалявам, че не знаех какво да правя в тази ситуация.
Ще гледам на любовта и увличането като на двата края от спектъра. Ще знам, че някои ще ме искат, а други ще ме ценят. В началото не бях сигурна къде си попаднал, но като си тръгна, бях сигурна. Когато най-сетне проведохме разговор ми стана ясно, че е било само увлечение. Чувствата ми към теб бяха истински, докато твоите бяха мимолетни.
И най-накрая ще се науча да приемам обичта. Ще знам, че заслужавам красиви връзки. Ще се обичам достатъчно, за да знам, че ти беше прекрасен за това време.
НАЗАД
