Една история за живота, неговия смисъл и още нещо...
На една от страниците на пътеводителя имаше интересно предложение: „Екскурзията на твоя живот”. Там пишеше, че при определени обстоятелствата екскурзията може да е безплатна. Как? Пишеше, че туристите ще разберат на място. Единствена молба от тяхна страна беше да се резервира час за посещението. Заинтересуван от предложението мъжът веднага се обади, за да уточни детайлите преди пътуването.
На вратата го посрещна обикновен човек в шотландска поличка.
- Останалите вече влязоха ли? - поинтересувал се туристът.
- Останалите? Посещенията на замъка са индивидуални, няма гидове и екскурзии.
Без да споменава нищо за работното време, човекът разказал на туриста историята на замъка, като наблегнал на всички интересни забележителности, които се намирали вътре: картини, доспехи, военни оръдия, тъмници и стаи за мъчения. Като завършил разказа, човекът връчил на гостенина една лъжица и го помолил да я държи с вдлъбнатата част нагоре.
- Това пък за какво е? - поинтересувал се той.
- Не взимаме пари за вход. А стойността на екскурзията оценяваме по следния начин: ще напълним тази лъжица догоре с пясък, само сто грама, и ви оставяме самостоятелно да се разходите из замъка. Когато разгледате и се върнете в тази зала, ще претеглим пясъка, останал в лъжицата, и ще ви вземем по един фунт за всеки разсипан грам…
- А ако не разсипя нито грам?
- Тогава екскурзията ви ще бъде безплатна.
На пътешественика му допаднали тези условия. Напълнили лъжицата с пясък и екскурзията започнала. Уверен в силата на ръцете си, той бавно се качил по стълбите, без да изпуска лъжицата от поглед.
Подминал залата с доспехите, защото течението можело да духне пясъка и решил направо да слезе долу. Минавайки покрай залата с военните оръдия под стълбището, той разбрал, че за да ги разгледа отблизо трябва да се провеси през перилата. Не било опасно, но пясъкът можел да се разсипе. По същия начин подминал и тъмницата, залата за мъчения и така докато не стигнал обратно главната зала. Удовлетворен от своята ловкост той се приближил до мъжа с шотландска пола, който държал везна в ръцете си. Гостът изсипал съдържанието на лъжицата и зачакал.
- Удивително, но сте изгубили само половин грам - казал човекът. - Поздравления, посещението ви ще е безплатно.
- Благодаря!
- Достави ли ви удоволствие посещението при нас? - попитал гостоприемният шотландец.
Туристът се замислил и отговорил:
- Ако трябва ад съм честен съвсем малко. През цялото време мислех за пясъка и не виждах какво има покрай мен.
- Какъв ужас! Знаете ли, ще направя едно изключение за вас. Отново ще напълня лъжицата ви, защото такива са правилата, но този път не мислете за пясъка. Имате 12 минути преди да дойде следващият посетител.
Без да губи повече време, гостът взел лъжицата, затичал се по залите, бегло разгледал експонатите, тъмницата. Никъде не се задържал, защото нямало време за губене. В резултат на това прелитане по залите, той разсипал целия пясък. Успял да обиколи целия замък за 11 минути, след което се върнал с празна лъжица в главната зала. Така и не успял да види оръдията – нямало време.
- Без пясък… да… но не се притеснявайте, вече се договорихме, че нищо няма да плащате. А този път? Хареса ли ви екскурзията?
Посетителят не знаел как да отговори.
- Не - отвърнал най-накрая той. - Мислех само за това, да не закъснея, разсипах пясъка, но не получих удоволствие от обиколката.
Шотландецът отговорил мъдро:
— Има хора, които вървят през замъка на своя живот и се стараят да не плащат за нищо. Те не могат да се насладят на това пътешествие. Има и други, които вечно бързат, губят всичко по пътя си и също не получават удоволствие. И само единици разгадават тайната на живота. Те се наслаждават на всеки кът и се радват на всеки момент. Те знаят: За всичко рано или късно се налага да плащаш, но също така разбират, че истинският живот си струва цената…
НАЗАД
