Глория Франсис Стюарт е родена на 4 юли 1910 година. Жизненият ѝ път приключва на 26 септември 2010 година.
Глория остана завинаги в сърцата ни като Роуз – дамата, която разказа злополучната история на Титаник. Нека да си припомним незабравимите ѝ цитати в едноименния филм.
“Минаха 84 години, а аз все още си спомням миризмата на прясна боя. Сервизите все още не бяха използвани. В чаршафите все още не беше спал никой. „Титаник“ беше наречен „Корабът на мечтите“ и беше точно такъв.“
„Той беше корабът на мечтите за всички останали, но не и за мен. За мен той беше робски кораб, който ме връщаше окована в Америка. Външно аз бях всичко онова, което трябваше да бъде едно добро възпитано момиче. Но вътрешно крещях.“
„Видях целия си живот сякаш вече го бях изживяла. Безкраен парад от партита, балове, мачове по поло. Все същите тесногръди хора, същото безсмислено бърборене. Чувствах се така сякаш стоях над голяма пропаст и нямаше кой да ме дръпне назад, никой не се интересуваше и не забелязваше.“
“Минаха 84 години, а аз все още си спомням миризмата на прясна боя. Сервизите все още не бяха използвани. В чаршафите все още не беше спал никой. „Титаник“ беше наречен „Корабът на мечтите“ и беше точно такъв.“
„1 500 души се озоваха в океана, когато „Титаник“ потъна под нас. Наблизо плаваха около 20 лодки, но само една се върна. Една. Шестима души бяха извадени от водата, включително и аз. Шест... от 1 5000. А след това на 700-те души в лодките не им оставаше да нищо друго, освен да чакат. Да чакат смъртта или опрощението, което така и не дойде.“
„Женското сърце е дълбок океан от тайни. Но сега вече знаете, че е имало мъж на име Джак Доусън и че той ме спаси по всички възможни начини.“
НАЗАД
