Едно от най-големите корабокрушения в историята вълнува мнозина и днес – над 100 по-късно. Как е могъл толкова модерен кораб, оборудван с най-добрата техника за времето си, носещ гордото име „Титаник“, да потъне толкова лесно – само от сблъсъка с айсберг? Нима не е бил подготвен за подобни аварии?

Оказва се, че има редица други фактори, които са довели до катастрофата. Ако другите проблеми са били избегнати, е било много малко вероятно „Титаник“ да потъне заради сблъсъка, но за съжаление и не са взети най-добрите мерки.

Ето някои от факторите, които са оказали влияние върху потъването на огромния кораб:

Пожарът в котелното

Британският журналист Сенан Малоуни разследва катастрофата на „Титаник“ вече 30 години и открива интересни фотографии, които са направени малко преди отплаването на кораба. След като ги изследва, той открива, че вероятно в котелното е имало голям пожар.

Огненият проблем е започнал още преди отплаването на кораба и екипажът със седмици не можел да го потуши. Журналистът е открил, че собствениците на кораба са знаели за пожара, но са направили всичко възможно да скрият този факт от пътниците.

Пожарът е продължил и след отплаването и в това котелно температурата е достигала 1000 градуса! Когато корабът се удря в айсберг, се отваря огромна дупка, защото при такава температура стоманата губи до 75% от устойчивостта си.

Биноклите са били заключени, а ключът е останал на брега

Малко преди отплаването от компанията решават да сменят старшия помощник на капитана. Те се спират на Хенри Уайлд, защото той имал богат опит с големи пътнически кораби. Обаче предишният старши помощник – Дейвид Блеър, забравя да даде ключовете за биноклите. Заради това невнимание, екипажът трябвало да разчита само на очите си и в тъмната нощ те успяват да забележат айсберга, когато е вече твърде късно. Истината за заключените бинокли излиза наяве 95 години по-късно, когато ключът от кутията, в която са съхранявани, е даден на търг.

Други фактори, които са допринесли за трагедията:

В онази фатална нощ не е имало луна, иначе тя е щяла да освети айсберга и да позволи на екипажа да забележи препятствието навреме. Освен това звездите светели толкова ярко, че било трудно да се различи морето от небето – линията на хоризонта изглеждала много по-високо, отколкото всъщност е била. Всички тези природни особености допълнително затруднили екипажа.

Въпреки предупрежденията от други кораби, „Титаник“ не е намалил скоростта си в опасната зона, защото мерките за сигурност по онова време не са задължавали кораба да се съобрази с предупрежденията. Вероятно, ако корабът се беше движил по-бавно, сблъсъкът е щял да бъде избегнат или поне да нанесе по-малки щети.

Малко преди фаталния сблъсък един от офицерите забелязва подозрително петно във водата, което бързо се увеличава. Той вижда, че това е айсберг и бие тревога, след това се обажда на командния екипаж. Един от главните помощници нарежда машината да завие наляво. Но вече е твърде късно, скоростта на кораба е твърде голяма, а айсбергът е твърде близо. Десният корпус на „Титаник“ е пробит. Най-трагичното е, че десетилетия по-късно експертите установяват, че ако офицерът беше видял айсберга 15 секунди по-рано, „Титаник“ е нямало да се сблъска с айсберга.

След сблъсъка се говори и за други фактори, които увеличават броя на загиналите:

Според доказателствата на „Титаник“ не е имало достатъчно спасителни лодки. Наличните лодки са можели да поберат едва половината от пътниците. Освен това някои от лодките са спускани наполовина празни. Първоначално на пътниците не е обяснено, че корабът може да потъне, а че това е просто предпазна мярка. Така някои от пътниците не искат да се качат в лодките, защото било излишно простудяване. Първата лодка е спусната само с двайсетина души, а нейният капацитет е бил 3 пъти по-голям. Освен това капитанът е наредил „Първо жените и децата“ и затова помощниците качвали на лодките само жените и децата, които вече били на палубата, докато мъжете трябвало да чакат. Още много души са щели да бъдат спасени, ако е бил използван пълният капацитет на лодките.

Друг фактор е, че нито един от корабите, заявили готовност да помогнат, не е бил достатъчно близо до „Титаник“. Най-близкият до него е бил „Калифорниън“, но неговият радио оператор е легнал да спи и е изключил радиото. Помощникът му, който идва да го смени, не чува нищо в слушалките, не се сеща, че радиото е изключено, и също си ляга. Според друга версия операторите от „Титаник“ са се отнесли грубо към предупрежденията на „Калифорниън“ за айсберги или са си правили майтапи. Подразнени, от „Калифорниън“ изключват радиото. Каквато и да е истината решението на операторите на другия кораб се оказва фатално.