X

Хотелското ми сърце

от в 14:47 на 11.03.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Хотелското ми сърце

Хотелското ми сърце

Гледам го как заспива като дете... Гледам го и знам, че е различен от всички мъже в живота ми. А те не бяха много, особено тези, които заслужиха да си хабя мастилото за тях. Един или двама. Уникални сами по себе си. И всичките ме обичаха (поне за това не мога да ги коря).

А аз през различните етапи от живота си минах през тях като тайфун с нежно име. Когато се обърна през рамо и погледна назад във връзките си, виждам колко хора нараних. През колко мъжки сърца преминах, като през пристан. Застоявах се година-две докато създам уют и комфорт и сама си тръгвах със следващият попътен вятър. Събирах в куфара си шепата бельо, снимките, спомените и разбитата си душа и си тръгвах. А зад мен - потоп. Такава съм, знам. И така, следвайки тази орбита, след време превърнах душата си в хотелска стая.

Уютна хотелска стая с 4 прозореца и тясна врата. И всеки гост в нея се чувстваше почти като у дома си. Почти. И всеки си тръгваше. Аз го гонех, признавам си. Орбитата ми се променяше. Гонех наемателите в сърцето си, стягах куфарите и поемах нататък...

Гледам го как спи и се усмихва на сън. Гушнал 4 възглавници (наистина са 4) и хърка шумно.Той е различен. Той не искаше стаята ми под наем. Дойде с първият изгрев и изкърти неоновата табела 'HOTEL' и се настани за постоянно. И се започнаха едни ремонти в порутената ми душа. То не бе чупене, местене, шпакловане (хаха). И накрая смени ключалката, седна пред големите прозорци и край! Няма отърване.

И рецепция вече нямам, и орбита, и гости не приемам. Не ми и трябват. Този, който в момента спи, превърна хотелското ми сърце в дом. Негов, светъл и топъл дом.



Теми   взаимоотношения | изповед | любов | хотели

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.