Хубаво е да се прибираш, когато знаеш, че те чакат някъде...

- Хайде, трябва да тръгвам. Ела да те прегърна.

Приближих се към нея и я стиснах силно. В очите ѝ имаше сълзи. Не от болка, а от нежност. Докато я притисках към гърдите си, усещах цялата ѝ крехкост. Усещах, че точно в този момент, има най-голяма нужда да бъда силен. Вместо нея. Да я оставя да бъде слаба. Да се пречупи в ръцете ми.

- Знаеш, че ще се върна. Няма нужда да плачеш. Всичко ще бъде наред, нали така?

- Знам, но не обичам разделите. А тази с теб е толкова ужасна. Искам да ти кажа толкова много, но гласът ми така трепери, че не знам как ще събера думите си.

- Няма нужда да го правиш. Аз знам.

- Знаеш ли какво? Никога не съм вярвала, че някъде съществува толкова добър човек. Ти си добър човек, не се променяй...

- Да си добър е слабост. Много често хората се възползват от това мое качество.

- Не им обръщай внимание на хората. Да вървят по дяволите. Ти си си ти и аз съм толкова благодарна, че животът ме срещна с теб, за да мога отново да повярвам в човеците. Бях загубила надежда, но откакто се появи, виждам светът с различни очи. По-цветен, пъстър, магичен. Правиш го с лекота. Все едно правиш чай. Не знам от къде намираш сили и какво те крепи, но продължавай да носиш светлина със себе си.

- Изпълни душата ми. В моментите, когато се изморявам и се чувствам на кръстопът. В моментите, когато дяволът в мен взима надмощие, ще си спомням тези думи, за да си напомня, че има смисъл.

- Истински си. Това е най-хубавото ти качество. Няма нищо фалшиво в теб. Няма нищо скрито. Нищо тайно.

- Знаеш, че не съм сантиментален, но ще искам да ти кажа, че ще ми липсваш.

- Обещаваш ли, че ще идваш?

- Разбира се. Хубаво е да се прибираш, когато знаеш, че те чакат някъде.

- Винаги ще те чакам. Хайде тръгвай и се облечи добре, хората навън са толкова студени...

Автор: Силвия Крумова

НАЗАД