Мечтаете ли си за живот на отшелник? Предпочитате ли да живеете в малка къщичка на село вместо в оживен град? Иска ли ви се да забиете нос в книга, отколкото да щракате с пръсти? Скривате ли се, когато звънецът звънне неочаквано?
Ако се припознахте, имаме добри новини. Не сте асоциални. Всъщност може би си гении!
Според проучване на Националния център за биотехнологична информация на САЩ, високоинтелигентните хора общуват с малък брой хора и търсят по-малко социално взаимодействие. Интересен е фактът, че удовлетвореността им се повишава, когато изберат да живеят според тази стратегия.
Според водещите изследователи Сатоши Каназава и Норман Ли, за онези, които търсят щастие, стратегията "отшелник в гората" може да бъде правилният път - особено за хора, които са интелигентни над средното равнище. Чрез задълбочени изследвания еволюционните психолози успели да установят, че хората в слабо населените райони живеят по-щастливо. Те също така открили, че щастието се увеличава, когато по-голямата част от социалните ни взаимодействия са с най-близките ни хора, а не с непознати или далечни познати.
Не е изненадващо, че участниците в проучването съобщават за по-висока степен на щастие, когато имат чести социални взаимодействия - с изключение на една група:
За повечето високоинтелигентни хора, щастието не само намалява, но и се превръща в нещастие при честата социализация.
Керъл Греъм, която изучава икономиката на щастието, изследва този ефект в своя статия: "Констатациите показват (и не е изненадващо), че хората с по-висок коефициент на интелигентност и способност да го използват, са по-малко склонни да отделят много време за социализация, защото се съсредоточават върху други дългосрочни цели".
С други думи, "зубърът", който казва, че има по-интересни неща за правене от това да излиза с приятели, вероятно се е захванал с нещо!
При тълкуване на резултатите от изследването, еволюционните психолози открили голямо значение в тази динамика по отношение на "Теорията на Савана". Тази теория предлага да търсим щастие в тези неща, които биха направили нашите прадеди щастливи. В саваната гъстотата на населението е ниска и междуличностното взаимодействие е от изключителна важност за оцеляването.
Резултатите от това проучване, които макар и в крайна сметка да подкрепят теорията, предполагат, че най-интелигентните човешки същества се развиват отвъд нуждата от много чести социални взаимодействия. Вместо това те предпочитат дейности, които насърчават развитието в съвременния свят - и те често са интелектуално и икономически насочени. Нуждаем се от взаимодействия по-малко от предците ни, затова и най-високо развитите човешки същества не я считат за свой приоритет.
НАЗАД
