X

Истинско щастие е, когато любимият човек, е втората ти половинка

от в 10:02 на 05.09.2016 в Свободно време


Истинско щастие е, когато любимият човек, е втората ти половинка

Истинско щастие е, когато любимият човек, е втората ти половинка

Наскоро отидох да посетя стари приятели на родителите ми. Марк и Наташа са една много необичайна и красива двойка. Двамата са отдадени един на друг, на дома си, на комфорта и на книгите. Живеят заедно от 25 години, държат се за ръка, наричат се с нежни имена, разхождат се из къщата в копринени халати и обожават да пият кафе. Къщата е построена само за двама: дори гости няма къде да приемат - скромният разтегателен диван, който е в мазето, в съседство със старо DVD и телескоп (Марк се интересува от астрономия), сякаш намеква: заповядайте, останете, но не за дълго.

Голяма красива кухня, тераса с фантастична гледка към планината, просторна спалня без врати. Огромно легло в средата на стаята, джакузи, телевизор. Те гледат много филми, четат книги на английски, италиански, испански, португалски, френски. Следват - немски и китайски. Работят заедно в създадена от тях малка фирма. Казват, че бизнесът разваля живота и убива нервите.

През последните 25 години те не само са научили няколко езика, но и заедно са се научили да танцуват танго, изучавали са трансцеденталната медитация и Аюрведа, вземали са уроци по рисуване и какво ли още не. С изключение на една нощ, когато Марк не успял да се прибере в родния град заради силна буря, те никога не са спали разделени.

Селището, където живеят, е разположено в красива и много отдалечена местност. Социалният живот и комуникацията с други хора изобщо не ги интересуват. Аз си мислех как е възможно да се привърже човек към някого толкова много? Може ли само един човек да ти бъде напълно достатъчен? И доколко безопасно е това? А ако се влюби в някой друг? А ако умре?...

И двамата преди това са били женени, но бракът им завършил с развод и всеки има по едно дете. Тогава Марк и Наташа построили голям дом за голямото семейство: своите родители, деца и внуци. С течение на времето, родителите починали, децата поели по своя път, а Наташа и Марк останали да живеят сами в триетажната къща. Затова решили да построят дом само за себе си и той да бъде удобен само за тях. В старата къща се настанила дъщерята на Марк. Тя живее там със семейството и двете си деца, но дали са добре, Марк не знае: от години те изобщо не общуват помежду си...

Синът на Наташа живее в Австралия. Преди четири години, когато синът ѝ заминал за САЩ с приятелката си, Наташа изпаднала в ужасна депресия, защото си мислела, че е най-важната жена за него. А сега той обича друга...

"Защо нямаме общи деца? Децата са голяма глупост и егоизъм."- казва Марк.
Гледам го и не мога да повярвам на това, което казва.

- Ние сме будисти. Умножаването на живота – това означава умножаване на страданията и смъртта. От децата си не получихме нищо специално, а и те от нас - също.

Усмихвам се и кимам към прекрасната панорамна гледка, към планината и към морето от балкона, посочвам с ръка масата с вино и закуски.

- Разбира се - отговаря Марк. - Но ние не сме искали да имаме общи деца.

Разговаряхме дълго за нещата от живота. За книгите, за безсмислието да трупаме ненужни вещи, за това че парите трябва задължително да се харчат, иначе се превръщат в прах.

На следващата сутрин закусихме, дори два пъти. Поработих на огромната тераса, четох книга и се опитвах колкото се може по-малко да се набивам на очи, за да не нарушавам свещения мир на къщата. Въпреки всичката им доброта и внимание, през цялото време чувствах, че тези двамата трябва да бъдат в дома си само един с друг. Махвайки с ръка за сбогом, аз седнах с облекчение в колата и се прибрах вкъщи.

"Какво щастие е, когато твоят любим е наистина твоята втора половинка! И каква мъка, когато целият ти свят е само един човек!", мислех си аз...



Теми   любов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.