X

История за това как в нашите привидни слабости... всъщност се крие нашата сила

от в 10:10 на 06.12.2017 в Свободно време | Книги и цитати


История за това как в нашите привидни слабости... всъщност се крие нашата сила

История за това как в нашите привидни слабости... всъщност се крие нашата сила Снимка: pexel.com

...Има една притча за един обикновен човек. Става дума за портиера на публичния дом.

Най-зле платената работа, на която се гледало с най-лошо око в едно село, била службата на портиера в публичния дом… Но какво можел да стори човекът?

Истината е, че той никога не се бил учил да чете и пише, нямал друго занимание, нито занаят. И получил мястото, защото преди него баща му бил портиер на публичния дом, а преди това — бащата на баща му. Десетки години публичният дом се предавал от бащи на синове... Портиерската служба - също.

Един ден старият собственик умрял и домът попаднал в ръцете на амбициозен, деен и предприемчив младеж. Той решил да обнови бизнеса.
Ремонтирал стаите, а после извикал персонала да му даде нови инструкции.

На портиера казал:

- От днес вие няма да стоите само на вратата, а ще подготвяте и седмичен доклад. В него ще отбелязвате колко двойки идват всеки ден. На една от всеки пет двойки ще задавате въпроса как са били обслужени и какво биха променили в заведението. И веднъж седмично ще ми носите този доклад с отзивите, които вие подберете.

Мъжът се разтреперил. Не му липсвало желание за работа, но…

- Ще се радвам да изпълня заповедта ви, господине - промърморил той, - но аз… не знам да чета и да пиша.

- О, колко жалко! Както разбирате, не мога да плащам на друг да прави това, а не мога и да чакам да се научите да пишете, затова…

- Но, господине, не можете да ме уволните. Цял живот съм вършил това, като баща си и дядо си… - прекъснал го той.

- Вижте, разбирам ви, но не мога да направя нищо за вас. Естествено ще ви дам обезщетение, тоест известна сума, за да преживеете, докато си намерите друга работа. Така че... съжалявам. Желая ви късмет!

И просто се обърнал и си тръгнал.

Мъжът усетил, че целият му свят се сгромолясва. Не бил и помислял, че може да изпадне в такова положение. За пръв път в живота си се прибрал вкъщи като безработен. Какво можел да стори?

Спомнил си, че когато в публичния дом се счупело някое легло или се изкривял крак на шкаф, той правел малки ремонти с един чук и с пирони. Помислил си, че временно може да се занимава с това, докато някой му предложи работа.
Започнал да търси нужните инструменти из цялата къща, но открил само някакви ръждясали пирони и едни нащърбени клещи. Трябвало да си купи комплект инструменти и затова решил да похарчи част от парите, които получил.

На ъгъла до дома си научил, че в селото нямало железарски магазин и трябвало да пътува два дни с муле, за да иде до най-близкото село и да си ги купи. „Какво пък?“, помислил си. И тръгнал на път.

На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Още не си бил свалил обувките, когато на вратата се почукало - бил съседът.

- Исках да ви питам дали имате един чук да ми заемете.

- Ами имам, току-що го купих, но ми трябва… Останах без работа и…

- Добре, но аз ще ви го върна утре рано сутринта.

- Може.

На другата сутрин съседът почукал на вратата, както бил обещал.

- Вижте, чукът още ми трябва. Защо не ми го продадете?

- Не мога, трябва ми за работа, пък и железарският магазин е на два дена път с муле.

- Да направим сделка - рекъл съседът. - Ще ви платя за двата дни път на отиване и двата на връщане, плюс цената на чука. Нали сте без работа. Какво ще кажете?

Така наистина щял да има работа за четири дена. И приел. Като се върнал, друг съсед го чакал пред вратата на дома му.

- Здрасти, съседе. Вие ли продадохте чук на нашия приятел?

- Да…

- Имам нужда от някои инструменти. Готов съм да ви платя четирите дни път и малка печалба за всеки от тях. Нали знаете, не всеки разполага с четири дена за покупки.

Бившият портиер отворил кутията с инструменти и съседът му си избрал едни клещи, отвертка, чук и длето. Платил му и си отишъл.

… Не всеки разполага с четири дена за покупки, запомнил той. Щом е така, сигурно мнозина ще имат нужда той да пътува и да им носи инструменти.

При следващото пътуване решил да рискува да похарчи част от парите от обезщетението и да вземе повече инструменти, отколкото е продал. Така щял да си спести от времето за пътуване.

Слухът се разнесъл из махалата и много съседи се отказали да ходят на покупки. Така станал продавач на инструменти и веднъж седмично пътувал и купувал всичко, от което имали нужда клиентите му. Скоро разбрал, че ако намери място, където да складира инструментите, може да си спести още пътувания и да спечели повече пари. Затова наел едно помещение.

По-късно разширил входа на склада, а след няколко седмици направил витрина и така помещението се превърнало в първия железарски магазин в селото. Всички били доволни и купували от магазина му. Вече не трябвало и да пътува, защото от съседното село му пращали поръчките - бил добър клиент. С времето всички купувачи от малките отдалечени селца предпочели да пазаруват от неговия железарски магазин и да си спестяват два дни път.

Един ден му дошло наум, че неговият приятел, стругарят, можел да изработва главите на чуковете. А по-късно… защо не? - и различните видове клещи и длета. После дошъл ред на пироните и болтовете…

За да не стане много дълга приказката, ще ти кажа, че за десет години този човек, благодарение на честността и на труда си, се превърнал в производител на инструменти и милионер. И накрая станал най-големият предприемач в района. Толкова се замогнал, че един ден по случай началото на учебната година решил да дари на своето село цяло училище. Освен четмо и писмо, там щели да преподават изкуство и най-търсените по онова време занаяти.

Губернаторът и кметът устроили голям празник за откриването на училището и официална вечеря в чест на дарителя. Накрая кметът му връчил ключа на селото, а губернаторът го прегърнал и му рекъл:

- С голяма благодарност и гордост ви молим да ни окажете честта да положите подписа си на първата страница в официалната книга на новото училище.

- Това е чест за мен - отвърнал мъжът. - Мисля, че с най-голямо удоволствие бих се подписал, но аз не мога да чета и да пиша. Неграмотен съм.

- Вие? - рекъл губернаторът, който не можел да повярва. - Вие не можете да четете и да пишете? И построихте цяла индустриална империя, без да знаете да четете и пишете? Изумен съм. И се питам какво ли бихте направили, ако бяхте грамотен.

- Ще ви отговоря - рекъл спокойно мъжът. - Ако можех да чета и да пиша… щях да съм портиер в публичния дом!

Автор: Хорхе Букай,

"Портиерът на публичния дом", из "Нека ти разкажа"

 



Теми   книги | книги и цитати | притча | притчи | Хорхе Букай

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.