Изморих се да живея в този мъжки свят...
На 14 години започнах да изучавам тялото си, когато един мъж ме хвана по дупето.
На 19 казах на момче, че искам да забавим нещата, а той ме блъсна и ме нарече „изкусителка”.
На 21 едно момче ме преследваше в клуба. Когато приятелят ми се намеси, стана скандал и ни изгониха.
На 22 изгубих девствеността си и излизах с момче, което мислех, че обичам. Искаше да разнообразим сексуалния ни живот с нещо, от което ме болеше, затова му казах да спре. Той не спря. Бил го виждал в порното и не знаеше защо не мога да се отпусна.
На 22 скъсах с него. Напивах се до припадък, а той реши да се възползва от мен. Не си спомням, но той твърди, че ми е харесало.
На 23 казах на новия ми приятел, че мога да се боксирам, и той ме бутна на земята, ударих се, а главата ми започна да кърви. След три години и половина все още имам белег, с който да го докажа, защото ще ми трябва доказателство, ако искам справедливост.
На 24 години бях пияна и чаках пред входа на приятелка. Шофьорът на таксито, с което дойдох, чакаше да вляза с мен. Изведнъж спомена колко големи са гърдите ми, посегна към тях в опит да ги докосне. Оплаках се от него, но от фирмата не направиха нищо.
На 25 ме упоиха в едно заведение. Направете си изводите.
На 26 години се целувах с момче в клуба. Той се опита да ме докосне по места, които аз не исках. Аз се отдръпнах и му казах да спре. Не го направи. Той продължи да ме целува и да приглушава звуците ми. Докосваше ме навсякъде. Когато успях да се измъкна, той викаше по мен и ми каза, че съм го изкушавала и съм го искала.
Жените не сме светици. Да, правим глупости, обичаме лудориите, но малко от нас си просят всичко, на което сме подложени. Като жени се чувстваме унижени да говорим за нашите проблеми и такива случаи. Когато го направим, ни описват като безотговорни и как винаги си го просим.
Аз имам глас и заслужавам да бъда чута.
А до мъжете в моя живот: Говорете с мен или с някой друг за нашите преживявания. Да, готова съм да говоря, но ми трябва причина да бъда чута.
НАЗАД
