Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
"Здравейте, г-жо Ненкова! Радвам се, че мога да споделя проблема си с Вас. Възможно най-резюмирано той представлява една неизживяна болка. А именно: бившият ми приятел, с когото бяхме 3 години заедно (разделени сме от 7 месеца), все още го обичам, липсва ми и прочие, но въпреки това имам причина да не се върна при него.Тя се изразява в това, че в началото на нашата връзка, той не се чувстваше уверен в мен, в нас. Именно затова си позволяваше флиртове,закачки,целувки(нищо повече) с други дами, разбира се в това бяха включени и много лъжи. Макар този период да е отминал отдавна, все още имам опасения, че веднъж човек постъпи ли така, не му пречи да го повтори. Също така след толкова години аз все още преживявам всички тези лоши моменти,сънувам кошмари,плача, сещайки се за тях, и не мога да спра да му натяквам за грешките му и как ме е накарал да се почувствам. Другото, от което "страдам", е неистова агресия/злоба към момичетата, с които е вършил тези неща. Може би звуча като мазохистка, но това е сериозен проблем и се боря с него вече дълго време...безуспешно. Ще се радвам, ако ми помогнете!"
Г. М.
Здравейте, Г.М.,
във Вашето писмо Вие описвате проблема си и сама му давате име – една неизживяна болка. Това, което се е случило между Вас и Вашия приятел в началото на връзката Ви, е оставило болезнени следи във Вас. Независимо от това обаче Вие сте останала с него, имали сте три годишна връзка. Френският актьор Колюш има една много интересна мисъл: „ Да живееш в двойка означава да решаваш заедно с някого проблемите, които не би имал сам.” Много е важно да се научим да решаваме проблемите, които не бихме имали сами, защото търканията, които се създават в двойката и които са причините за проблемите, ни дават възможност да открием себе си, да осъзнаем това, което ни оковава и пречи да проявим най-доброто от нас самите. За нас хората е от изключителна важност да се научим да „чуваме” какво ни казват нашите страдания и конфликтите, които преживяваме, защото сме напълно способни да ги превърнем в инструменти за себепознание, инструменти за освобождение.
Обикновено ние влизаме в двойката с определени очаквания, като тези очаквания са различни за всеки от нас. Това могат да бъдат очакванията ни да сме приети, оценени, обичани, очаквания за определено количество внимание, да сме единствени за нашия любим и т.н. Тъй като тези очаквания се губят в полусянката на нашата връзка, ние не ги осъзнаваме,а ги изпитваме под формата на дискомфорт, който преобразуваме в раздразнение и упреци към човека до нас.
Мила Г., в писмото си Вие пишете: „… след толкова години аз все още преживявам всички тези лоши моменти,сънувам кошмари,плача, сещайки се за тях, и не мога да спра да му натяквам за грешките му и как ме е накарал да се почувствам.”
Да, до голяма степен ние зависим от емоциите си, често така се привързваме към някои от тях, че започваме да се въртим в омагьосан кръг. Важно е да осъзнаете, че емоциите, както и по-рано казах, са сигнал за търканията между външния свят и нас и целта им е да осъзнаем по-дълбоко нашата индивидуалност, да осъзнаем мястото си спрямо другите.Вие пишете също така, че изпитвате „неистова агресия/злоба към момичетата”, с които Вашият приятел е флиртувал. Запитайте се на кого сте ядосана, коя е истинската причина да се чувствате така. Начинът, по който взаимодействаме със света около нас, отразява отношението ни към нас самите.
Мила Г., препоръчвам Вина първо място да се обърнете към себе си, да се свържете със себе сии да станете центъра на Вашия свят. Запитайте се: Какво ми харесва на МЕН? Какво обичам АЗ? Какъв точно искам да е човекът до МЕН? Искам ли да бъда с човек, който не се държи с достатъчно уважение и любов към МЕН? Всички отговори са вътре във Вас. Доверявайте се повече на себе си.Не забравяйте, че всеки един от нас има правото на избор, как да живее,какви решения да взема,накъде да върви и с кого. В Индия много мислители,като например Раджниши Кришнамурти, изповядват философията, че човекът е бог в процес на развитие. Аз напълно споделям тази философия и Ви пожелавам да вземете своите решения и да осъзнаeте и тръгнете по пътя, който е най-добрият за Вашия живот!
Желая Ви успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД
