С будното си съзнание, чувствителността си и свежия си поглед върху света, малките деца често виждат нещата по различен начин от възрастните. Но това е факт, който лесно забравяме. Така например, докато ние сме щастливи и развълнувани за раждането на второто си дете, местенето в нов дом, пътуването, преместването на детето в голямо легло, децата понякога чувстват разрухата и загубата при тези промени. И това се отразява на поведението им. Да се замислите за момент върху перспективата на детето си може да е е ключът към адекватния отговор.
Когато Джаки сподели трудностите да накара дъщеря си да спи в новия им дом, аз веднага я разбрах. Да се поставя на мястото на тригодишно дете е лесно за мен, може би защото през годините съм работила с много малки деца и техните родители. Но може би е и защото, по неясни за мен причини, все още в мен говори и малко дете. Наречете го "развитие в застой" или както искате, но като повечето малки деца, хлапето в мен не може лесно да приеме преходите и промените.
Ситуацията на Джаки ми припомни личния ми опит отпреди десетилетие, когато аз и съпругът ми реконструирахме дома си, което включваше добавяне на няколко квадратни метра към миниатюрната уютна спалня, с която бях свикнала. В продължение на седмици се мъчех да заспя и да спя цяла нощ, защото тази стая бе не само нещо ново, но и приличаше на пещера, в която имаше ехо. Струваше ми се нелепо да се оплаквам от нещо, което всъщност е предимство и в крайна сметка, след много безсънни нощи, свикнах с голямата си спалня, макар и процесът да не беше приятен.
Ето и комуникацията ми с Джаки:
Здравей, Джанет!
Семейството ми наскоро се премести в нов дом и работим много усилено, за да задоволяваме нуждите на момиченцето ни, което е на 3 и половина. През първата седмица всичко беше наред, но втората беше наистина тежка - будеше се много през нощта и заспиваше трудно. Тази вечер тя поиска да спи в креватчето си и да си играе с играчките на братчето си. Тя е изключително упорита и проведохме разговор за това. Тя заяви: "Ще излизам от леглото си пак и пак и няма да седя там, освен ако не ми дадете да спя в кошарката".
Говорихме за новото й легло и затова как понякога малките момичета се чувстват уплашени или нервни в новите си домове. Тя не каза, че е изпитвала нещо такова, но продължихме да й обясняваме, че тези чувства са напълно нормални. Позволихме й да спи в кошарката, но съпругът ми не иска това да се превръща в навик, най-вече защото се притеснява, че може да има инцидент, тъй като не може да излиза сама и да ползва тоалетната. Както и да е, как мога да отговарям на молби, които ми се струват "регресивни"? Дали трябва да я ограничавам повече? Дали тя иска да я уверим, че нормалното й легло е безопасно?
Здравей, Джаки!
Дъщеря ви имала ли е кошарка в стария дом? Мисля, че тя иска уютно гнезденце, което е напълно разбираемо в новото обкръжение. Ако сте против използването на кошарката, може да помислите за това как да направите леглото й по-затворено и приличащо на гнездо. Радвам се, че се свърза с мен! Джанет
Джаки: Тя спеше в двойно легло в продължение на година. Обсъдихме защо харесва кошарката и каза, че е защото има страни и си спомнихме, че сме купували мрежест навес за леглото преди преместването. Поставихме го тази вечер и направихме гнездо с възглавници и пухкаво одеалце и тя реши да го изпробва. Веднага заспа!
За да разберете перспективата на детето си:
Проучете. Питайте детето си или обмислете възможните чувства, както е направила Джаки, но не очаквайте, че непременно веднага ще решите проблема. Децата често не са в състояние да разберат какво точно ги притеснява, още по-малко да го изразят.
Слушайте, но и наблюдавайте детето си. Често трябва да четем между редовете, за да видим отвъд това, което изразяват ясно.
Питайте приятели, които споделят родителските ви ценности за подобни ситуации, които може да са изпитали и какво са научили от тях.
Представяйте си. Дайте израз на детето вътре в себе си.
НАЗАД
