„Мрънкането започна в мига, в който влезе в колата с мен. „Няма да го ям!“, рече той и се нацупи.
Очевидно лакомството, което му бях купила след училище, не беше по вкуса му. Хвърли го на пода на колата и ме изгледа ядно.
Майчинството... е... благословия. Заповтарях си аз наум.
Дори не подозирах, че това е само началото и вкъщи ме очаква нова вълна от емоции. Не съм го завила правилно. Бях седнала на грешното място. Вечерята ми не била хубава. Въобще какво ли не правех грешно, най-лошото от всички вероятно беше, че изобщо дишам!
В неговия свят изведнъж всичко се беше преобърнало – нищо не беше правилно. За да го усмиря, използвах уж вече изпитани методи, но нищо не помагаше – мрънкането продължаваше.
Бях на ръба да откача и здравата да се ядосам. Още малко и щях да се превърна в същински хълк. Всичко си има някакъв предел и нямах намерение да слушам безкрайното мрънкане, но...
Тогава осъзнах какво се случва.
С времето се бях научила да слушам и бях разбрала, че в подобни ситуации трябва да се разровя по-дълбоко, за да разбера проблема. В такива моменти, когато се чувстваш неоценена и неуважавана, е много по-лесно да загубиш контрол, отколкото да стигнеш до същината на нещата.
В живота на децата ти се случват толкова много неща, които ти не виждаш или не разбираш. И знам, че сгъваш прането в полунощ, че ходиш на работа, за да може децата ти да имат покрив над главата си, че не можеш да спиш нощем, защото се тревожиш дори за това дали диша детето ти. Знам, че си страшно уморена, а мисълта да се разровиш по-надълбоко в тези проблеми, само те изтощава още повече. Много по-лесно е да затвориш вратата пред носа на детските емоции – да ги заключиш в някоя далечна стая. Много по-лесно е да потиснеш емоциите на детето си, но ти обещавам, че напълно си струва да се разровиш по-дълбоко.
Затова започнах да дълбая в проблема и това, което открих, беше наистина стряскащо. Детето, което мрънкаше за всяко дребно нещо, случващо се в дома ни, беше детето, което се нуждаеш и молеше само за едно нещо... помощ.
Когато отидох по-далеч и промених гледната си точка, започнах да виждам ситуацията по-ясно. Вместо да видя дете, което нападаше всяко мое действие, аз видях дете, което се чувстваше пренебрегвано в училище и имаше нужда от помощ.
Вместо да видя дете, което изобщо не ме уважава, видях дете, което имаше нужда от помощ, за да взема по-правилни решения и за да се изразява по-ясно.
Вместо да видя дете, което хвърля лакомството си на пода на колата, аз видях дете, което има проблем с гнева и има нужда от помощ, за да го овладее.
Запомни: Гледната точка е най-важна
Ръсел Бъркли, който е истински гуру в сферата на детската психология, е бил много прав, когато е казал: „Децата, които се нуждаят от най-много любов, винаги ни молят за нея по най-неправилните начини“.
Децата наистина ни молят за любовта (или помощта) ни по най-неуместните и дразнещи начини. Това е най-трудната задача пред всеки родител: да види отвъд дразнещото поведение, за да разбере какво се случва под повърхността – в душата на детето.
Как да се справим с детето, което не проявява уважение?
Отвръщането, мрънкането и неуважението винаги са свързани с нуждата от власт. Какво означава това: когато детето започне да се държи невъзпитано, то по всяка вероятност се чувства безсилно и този бунт му връща част от усещането за сила и контрол.
Когато осъзнах дълбоката причина, разработих система в три стъпки, която да ми помогне в случай, че детето ми се държи неуважително и искам да я споделя и с теб:
1. Погледни на нещата от друг ъгъл
Когато погледнеш на нещата от различна гледна точка и разбереш какво наистина става, ще се справиш със ситуацията по различен начин.
Защото, ако виждаш, че с теб се отнасят неуважително, ти ще реагираш така, както се налага, когато не те уважават. Но ако виждаш дете, молещо за помощ, ще реагираш така, сякаш някой искрено те моли за помощ. Затова първата стъпка е да погледнеш на нещата от нов ъгъл.
2. Как да успокоиш детето
Един от начините е да погледна детето си в очите и да му кажа: „Виж, знам, че си ядосан и нещо те мъчи, затова трябва да си изкараш яда. Когато си ядосан, можеш да удариш тази възглавница. Просто свий ръката си в юмрук и го удари във възглавницата. Ето така...“
Показвам им как да ударят възглавницата (на този етап и аз вече съм ядосана от мрънкането им) и в същото време казвам „Ядосана съм!“. Децата винаги се забавляват с този метод и с удоволствие набиват възглавницата през смях, докато се опитват да останат сериозни и ядосани.
Това просто упражнение е страхотен начин да намалите напрежението и двамата с детето да си излеете гнева.
Някои майки са ме обвинявали, че насърчавам насилието, но аз избирам това упражнение поради една причина: децата живеят предимно във физическата страна на света. Този метод им позволява по физически начин да излеят гнева си, без да наранят никого.
3. Нека първо се успокои, а после поговорете
Докато детето не си изкара гнева по някакъв начин, мозъкът му просто не функционира логично. Но след като детето се успокои, трябва да седнеш до него и да си поговорите за тези трудни моменти.
Вчера направих точно това със сина ми. Седнах до него и му казах: „Днес си пролича, че си се прибрал ядосан. Следващия път, когато се прибереш ядосан и подразнен, можеш да удариш възглавницата, да отидеш в стаята си на спокойствие или да разговаряш с мен за това, което те мъчи.“
На следващия ден, когато отидох да прибера сина си от училище, той скочи в колата и аз му подадох същия десерт, който вчера ми беше спечелил един доста неприятен поглед. Този път поведението на сина ми беше съвсем различно:
„Благодаря, мамо!“, усмихна ми се той.
Погледнах назад, кимнах и леко се усмихнах, защото винаги съм знаела, че в такива моменти не става дума за мен и вината не е в мен.
Става дума за него и причината е в него. Той просто търсеше помощ от своята майка.“
Лорън Там
НАЗАД
