Моето 26-часово естествено раждане е едновременно най-малко бляскавото и най-скромното преживяване в живота ми. Макар, че не бях твърдо решена на раждане без епидурална упойка, исках да родя по възможно най-естествения начин. Колкото повече време прекарвах без упойка, толкова по-малко смисъл виждах в това да получа такава и овладявах болката си и накрая бях отдадена и напъваща. По време на раждането ми някои полезни, някои смешни и някои наистина странни мисли ми минаха през ума, всички от които ми помогнаха да достигна до срещата си с красивото ми момиченце. Вижте кои бяха те.
Жизел Бюндхен
Като голяма почитателка на Жизел, бях чела, че тя е преживяла напълно спокойно естествено раждане у дова. Тя твърди, че не е изпитвала болка, защото е медитирала по време на раждането. Когато първите контракции ме събудиха в 3 през нощта, аз се опитах да направя като Жизел. "Това не е болка", казах си аз. "Това са просто силни усещания". За разлика от Жизел, аз изпитах болка. Все пак се вкопчих в историята за нейното дзен-раждане. Ако тя е можела да си казва "Ом", докато ражда, аз също можех да го преживея.
„Мога, мога, мога”
Всеки път, щом болката ставаше прекалена, а думите „Не мога да го направя” отиваха на върха на езика ми, обръщах всико и казвах на глас „Мога да го направя”. Казвах го отново и отново по време на контракциите като мантра. Може и да изглежда глупаво, но позитивното потвърждение не промени само съзнанието, но и тялото ми. Можех да усетя как омеквам и как гъвкавостта ми се повишава.
Как човешката раса още е жива?
Всяко дете се е появило на бял свят по този начин? Наистина? Около средата на раждането ми – след 13 часа у дома и по пътя към болницата с нарастващи контракции, все още давах всичко у себе си – но не можех да си представя как хората са правили това в продължение на хилядолетия. Че всяко човешко същество се е родило по този начин и много жени са го правили по няколко пъти и без лекарства. Продължавам да си мисля, че е чудо, че човешката раса е оцеляла.
Глупавата Жизел!
Макар и да мисля, че Жизел не е излъгала, нямам никаква представа как не е изпитала болка по време на раждането си. Смятам, че това е доказателство, че Жизел е просто едно красиво извънземно. Но и аз, точно като Жизел, открих утеха в това да бъда спокойна, тиха и фокусирана, особмено когато контракциите ми зачестиха.
Часовете ми по спининг
Ходила съм на немалко часове по спининг и винаги идва момент, в който белите ми дробове горят, а краката ми заплашват да ме предадат. От втората половина на раждането си, започнах да изпитвам подобно чувство и си припомних моментите от часовете ми по спининг и реагирах точно както го правех тогава - затварях очите си, издигах ума си над неприятните физически усещания и съсредоточавах цялата си умствена енергия в борба напред към върха. Именно това ми помогна.
Истинските съпруги от Ориндж Каунти
Това риалити се излъчваше по време на бременността ми и като най-запалените фенове на предаването, аз последвах героите през техните глупави и забавни лудории. Както знаех, раждането не е за слабачки и аз свързвах умствената и физическа сила, която е необходима за раждането със силните интелигентни жени. И въпреки това съпругите от Ориндж Каунти имаха по няколко деца? Може би съдех прекалено бързо. Дължах на тези риалити звезди повече уважение. И дължах на себе си напомняне, че ако те могат да го направят, значи и аз мога.
Трябва. Да. Се. Наспя.
Някъде около 20-ия час, сънят стана най-голямата ми мотивация. Един ден без сън ще накара всекиго да полудее, а това беше особено изтощителен ден. Първичната ми нужда за сън започна да взима превес над майчинското ми вълнение да се срещна с бебето си. "Веднага щом се роди, ще мога да поспя. Трябва просто да продължа, докато се роди", напомнях си аз, представяйки си за блажения момент, в който тялото ми ще се отпусне и ще задремя.
Времето се движи по различен начин
Както когато си под вода или сънуваш, всяка секунда е особено напрегната и въпреки това часовете минават бързо. Не бяха нормални часове, които биха могли да бъдат изчислени в епизоди от любим сериал, това са неясни мимолетни часове, които се смесват един с друг. Около 12-ия час, лекарят дойде, за да погледне шийката на матката ми. "Имате 7 сантиметра разкритие. Нещата се развиват много добре!", каза ми тя. "Ще се върна след четири часа, за да ви погледна отново". Логичният ми ум изкрещя "ЧЕТИРИ часа?! Това е цяла вечност!", но раждащият ми ум знаеше, че лекарят ще се върне преди да усетя. И така стана.
Единственият начин е право напред
Докато часовникът тик-такаше, контракциите ми се усилиха, дните на календара се бяха променили, а шийката на матката ми все още не беше напълно готова и безнадеждните мисли започнаха да кръжат в съзнанието ми като лешояди. Вместо да им се поддам, си припомних, че като на трансатлантически круиз, няма как да прекратя пътуването по-рано. Единственият изход е да отида направо до крайната точка - която в случая беше раждането на синя ми - затова реших да намеря начин да игнорирам "морската си болест". Блокирах всички мисли на изтощение и се фокусирах само върху това как ще го направя.
Ще имам само едно дете
Плановете за голямо семейство с мъжа ми ми се струваха смешно банални на 26-ия час. Едно дете щеше да бъде достатъчно и вече гледах назад с носталгия към нашата наивност. Това чувство обаче се оказа краткотрайно - все още съм любопитна какво е да родиш с епидурална упойка!
НАЗАД
