Какво научих от връзката си с теб - мъжа, който беше с мен... без да бъде с мен

Какво научих от връзката си с теб - мъжа, който беше с мен, без да бъде с мен...

Научих, че да подариш сърцето си може да бъде освобождаващо или оковаващо. Зависи от това в чии ръце го повериш.

Научих, че количеството сълзи, които изплакваш за един мъж, не са правопорционални на любовта ти към него. А на неговата нелюбов към теб.

Научих, че да си затваряш очите за неговите грешки и да прощаваш непростимите неща не те прави по-добра. Прави те по-лоша - към теб самата.

Научих, че да се откажеш от мечтите си, защото се разминават с неговите желания, не е жертва в името на връзката ви. А жертва в името на неговото его.

Научих, че да никой няма да се промени, защото го обичаш. Би се променил само ако обича теб повече от себе си, или поне колкото себе си... но ако беше така нямаше да е нужно да се променя.

Научих, че да приемаш да си на заден план в нечий списък с приоритети не показва любов. Показва липса на любов към теб самата.

Научих, че един мъж може да те заблуждава само докато искаш да бъдеш заблуждавана. И да те наранява само докато смяташ, че заслужаваш да бъдеш наранявана.

Научих, че никой не може да ти навреди така, както ти сама можеш да си навредиш. Спирайки да мислиш за себе си заради някой, който мисли... само за себе си.

Научих, че животът ти е твърде ценен, за да го пропиляваш за човек, който не те оценява. Същото важи и за чувствата ти.

Научих, че когато те приемат за даденост, търпението, всеотдайността и любовта ти няма да променят това. Ще го промени освобождаването ти...

Но тогава ще е твърде късно.

Защото птица, която е успяла да излети от клетката, няма да върне повече в нея.

НАЗАД