От Dama.bg искаме да споделим с вас някои разпространени мнения на изтъкнати психолози за това, какви са проблемите на младите и самотни хора, къде бъркат те и защо е толкова трудно да срещнат любовта.
Всичко ѝ е дълго: краката, косата, ноктите…
Тя е с перфектни пропорции, съблазнителни извивки. Тя ходи на срещи без бельо, затова на лицето ѝ играе дяволита усмивка и излъчва сексапил от глава до пети. Печели добри и се облича с вкус. Излъчва само положителна енергия. Може спокойно да заключим, че всичко в нея е прекрасно: лицето, душата, мислите, дрехите. Но тя не спира и продължава да се самоусъвършенства! Усвоила е „позитивното мислене” и умее да пресича всякакъв род негативни мисли, които я сполитат. И почти се е научила да обича себе си.
И нищо друго не ѝ остава, тъй като няма кого другиго да обича. При всичките ѝ достойнства, тя не може да намери идеалната половинка за която да се омъжи. Дори започва да подозира, че на света не са останали истински мъже. И е на крачка да се запише на уроци за „истински кучки”.
Това е портретът на съвременните дами между 20 и 50 години, търсещи любовта. Те стават все повече - еднакво самотни „умници и красавици”, мечтаещи да намерят женското щастие. И първият, който откликва на стонът на самотните женски сърца, е Пазарът. За идеалните любов и семейство вече има редица предавания и реалити шоута. Книжарниците са пълни с книги, даващи съвети къде да си намерите мъж, как да го омаете и с какъв сос да го подготвите за брака. Но най-настоятелни са психологическите тренинги.
Конвейер за „универсална” любов
Основен принцип, който следват психологическите тренинги, е да бъдеш стандартен, „универсален” и тогава лесно ще си намериш половинка.
Налице е фактът, че от мода не слиза въпросът, как да бъдем щастливи в личния живот. Едни се оплакват от съдбата, други от мъжете, но общото за всички тях е, че искат една проста рецепта за това, какви да бъдем в отношенията си с мъжете: смели и активни или нежни и тръпнещи в очакване? Към коя стратегия да се придържаме, за да го удържим? Как да дочакаме правилния човек? И най-важния въпрос: какви жени са на мода сега и имат най-голямо търсене? Какви трябва да бъдем?
Според амбициите и претенциите на авторите, на тези въпроси можем да предскажем съдбата им. Не им е писано да срещнат любовта! Нито любовта, нито щастието… И причината е пред нас и няма защо да си затваряме очите повече. Отговорът е, че повечето съвременни дами, търсещи любовта и потенциалните си „съпрузи”, са повалени от опасно заболяване – инфантилност. От него няма лек и няма ваксинации, но той неумолимо погубва човешките животи.
Инфантилен е зрял човек, но с детски ценности и начин на мислене.
Най-страшното при инфантилизмът е, че той не позволява на човек да се превърне в Личност. Представата за света, хората, живота за инфантила са опростени и изкривени. Ако сме честни, в това спокойно време, в което живеем, се е породило такова количество клонинги, че е достойно за снимки на някой американски филм на ужасите. От Разумни хора, голяма част от обществото стремително се превърнаха в Стандартни хора…
От инфантилния мъж се очаква с него да бъде лесно, весело, приятно. Той трябва да ни осигурява, да се грижи за нас и да ни защитава. Трябва да е умен, красив, чувствителен, щедър, с добро чувство за хумор и разбира се, да е богат… Тоест прахосмукачка, хладилник и пералня в едно. А какво дава в замяна една дама на такъв мъж? Тя обещава да му посвети най-хубавите си години, да го ласкае, да го обича и да му помага да се развива.
И ще го излъже! Инфантилният човек е способен единствено на увлечение, не и на истинска любов.
Чувствата на инфантилния човек могат най-лесно да се опишат, като се сравнят с бенгалския огън – запалва се бързо, гори ярко и също така мигновено гасне. Гледайки на изгорялата пръчица, инфантилният човек решава, че и този път не му е провървяло в любовта. Възможно е, поради това те не могат да градят сериозни отношения с противоположния пол. Те винаги прехвърлят вината върху различията във вкусовете, темперамента, обстоятелствата… А проблемът е другаде. Инфантилният човек е прекалено погълнат от себе си и своите интереси. Той е като малко дете, което не умее да разбере чувствата на другия и не може да отвърне с взаимност. Негова основна ценност остава удовлетворяването на собствените му потребности – сигурност, уют, наситеност. Затова всяка втора дама твърди, че ще се чувства сигурна, само ако встъпи в брак.
Инфантилният човек никога няма да каже: „Не разбирам хората”. Той винаги повтаря: „Хората не ме разбират”.
По този начин инфантилният човек не вижда истинския свят, а си го измисля. Да бъдем честни, той сам измисля и своя образ в този враждебен за него свят.
Навярно всеки от нас има в компанията си човек, който е бил хвален в ранно детство от всичките си роднини и му е внушавано, че има невероятен талант и потенциал. Животът на такива хора като цяло не е лек, защото животът никога не се развива така, както си го е представял. А всичко е защото фантазията за собственото му величие не се вписва в суровата действителност.
Днес ролята на пагубните роднини играят психологическите тренинги и популярната позитивна литература. Те ви обясняват, какво съкровище сте, как трябва да се чувствате, за да постигнете успех. Трябва да сте уверена в това, че сте обаятелна, привлекателна или накратко магнит за любовта! И какво от това, че няма основания да вярвате в това… Забравете всички съмнения и страхове, забравете всички умни и трезви мисли – те не са положителни.
Съвременните мъже са не по-малко инфантилни от жените!
Тук възниква въпросът не може ли две инфантилни половинки да се съберат, да се оженят и да заживеят щастливо? Не, защото те са като отрицателно заредени електрони, които се отблъскват взаимно. Ако всички те се оженят, то съвместният им живот ще се гради на принципа, кой кого ще манипулира. Добавете в този брак и незряла емоционалност и в последствие равнодушие към чуждите проблеми, радости и болка. И така „докато смъртта ги раздели” те живеят заедно без да виждат, без да разбират, без да уважават другия. И въпреки това се смятат за нормално семейство.
Интересно, откъде ли се е появила легендата, че хората се женят само по любов? Има сексуално привличане. Има страст. Има той/тя ми харесва. Има страх от самота. Има „така е редно”. Има просто общ кръг приятели и сходни интереси… Какво общо има любовта с всички тези бракове?!
В интерес на истината, повечето хора се нуждаят от партньор за съвместен живот. И в това няма нищо лошо. До преди 100 години и кралиците, и простите селяни са се женили не по любов, а по изгода. Но за да бъде подобен брак успешен са необходими честност и трезва мисъл, на които инфантилният човек не е способен. И въпреки това всички чакат любовта. Но все още не им е провървяло.
Има любов, но не и за инфантилните хора!
Това е чувство за възрастни. Не можеш да я купиш, да ти я подарят, не можеш да я откраднеш, да я вземеш, да я изпросиш. Можеш единствено да съзрееш. Да пораснеш.
Само болката може да накара човек да се промени. Болката причинена от собствената ни глупост ни кара да поумнеем, болката от студенината на собствените ни чувства ни кара да се стоплим. Инфантилният човек се бои от страданието. Затова на самотната „умница и красавица” не ѝ остава нищо друго освен да следва завета „Бъди такава, каквато си. Никога не се променяй, за да угодиш на другите”. На нея ѝ е студено и страшно, тя страда, но остава „такава, каквато е”.
НАЗАД
