„Бях готова да ти дам толкова много, ако просто ме беше допуснал до сърцето си... Бях готова да ти предложа не просто себе си, а целият свят и неговите радости. Всичко щях да ти дам, ако ме беше допуснал. Щях да разбия всичките ти съмнения и да променя представата ти за връзките. Но ти не ми повярва... Тъжно е, че си тръгна без обяснение.
Жалко е, защото смятах, че си идеален за мен – като сметаната за кафето ми, като Луната за звездното небе, като ритъма в любимата ми песен, светлината в най-тъмните моменти, онова, което ми даваше сила.
Ти ме вдъхновяваше, караше ме да вярвам, че имам потенциал и мога да постигна всяка мечта. Може би така и не осъзна колко благодарна съм за всичките ти мили думи, с които ме насърчаваше.
Странно е, че за толкова кратко време, ти остави толкова дълбока следа, стана значима част от живота му. Сякаш те бях познавала винаги и затова ми беше толкова лесно да споделям мислите си с теб...
Каква жестока игра на Съдбата... Ти беше моето почти... почти любов, почти връзка, човекът, който почти остана.
Бих искала да те върна, но ти не ми даде възможност.
И дълго време си мислех, че ти си единственият човек, когото бих могла да обичам, защото копнеех да те докосвам, защото исках да те виждам всеки ден, защото гласът ти беше така сладък и галещ за слуха ми, защото беше така прекрасен...
Но няма смисъл да се залъгвам със спомени и остатъци. Аз бих ти дала всичко, но ти не ми повярва. Затова днес си просто урок, който трябваше да науча. Просто има хора, които не са готови да бъдат обичани.“
Кейт Пела
НАЗАД
