Открих го. Правилният. Истинският. Единственият. Точният мъж за мен.
Не се съмнявам, че сте го чували и преди, но този път съм убедена, че не греша. Аз открих мъжа за мен - “Единственият”. Сигурна съм!
Как го знам ли? Нека ви разкажа.
Откакто го срещнах, се чувствам цяла отново. Сякаш душата ми най-сетне намери покой и се върна в тялото ми. Точно там, където принадлежи.
А когато прекрачи прага на дома ми, за да си тръгне - частица от него остава с мен.
Чувствам присъствието му край себе си, където и да отида. Нося енергията му като скъп парфюм по тялото си, а усещането за докосването му никога не ме напуска.
Когато сме заедно, се чувствам спокойно, сигурно, уютно... Сякаш през целия си живот съм се стремяла да стигна до този непознат, далечен бряг и най-сетне пътуването ми е завършило. Пристигнах. Тук съм. У дома.
Когато погледите ни се срещнат, думите са излишни, ненужни, забравени. Очите му разказват история за един живот, пълен с приключения, за една истинска, вечна любов, неподатлива на капризите на времето и игрите на съдбата, за едно макар и неизказано, но обещано “и заживели щастливо”.
Но всичко между нас невинаги е било идеално. Пътят ни не беше обсипан с цветя и рози. И ние имахме своите тежки времена на лутане и несигурност.
Но това е само още една причина да вярвам, нещо повече - да знам, че това е той - Единственият за мен.
Заедно се научихме да правим компромиси, да се поставяме на мястото на другия и да жертваме егото си в името на нещо повече. В името на нас и на връзката ни.
Независимо колко незначителни или непростими са изглеждали проблемите ни - винаги намирахме времето и силите да ги изговорим и разрешим.
Научихме се да преборваме страховете си и да се борим един за друг.
Това е нещо, което изживявам за първи път. Нещо, което, никога не бе ми се случвало преди.
И това беше най-трудната част - да разбера какво е да имаш истинска, здрава връзка, особено след като едва събрах смелостта да оставя токсичните си взаимоотношения в миналото.
Когато съм с него мястото е без значение. Един негов поглед е достатъчен. Нищо друго не е нужно.
Когато сме заедно, времето просто спира. Светът сякаш се размива и изчезва пред очите ни.
Оставаме само аз и той, неподвластни на законите на времето, по-силни от всеки, от всичко. Заедно.
Никога няма да забравя празната изложбена зала, която ни скри от света в една вече отминала вечер. Той извади телефона си, а от него зазвуча Незабравимо на Нат Кинг Коул.
Мелодията оцвети нощта, сгуших се в него, положих глава на рамото му и оставих музиката да ме люлее в прегръдките му.
Усетих как вече едва спирам сълзите, които пълнеха очите ми, а когато събрах смелостта да го погледна - видях, че и неговите очи са пълни със сълзи.
Целувката, която споделихме в онази нощ, ме накара да осъзная, че съм влюбена в този мъж и той е Единственият за мен. Този, който бях търсила толкова дълго.
Тази нощ бе наистина незабравима - благодаря ти, Нат Кинг Коул.
Та кой и как би могъл да забрави времената, в които се опитвахме да си кажем нашето последно сбогом?! Когато целият свят бе срещу нас и се опитваше да ни раздели?
Нашата любов беше забранена.
Приятелите ни, семействата ни, най-близките ни - никой не одобряваше връзката ни. Изглежда, че всички останали имаха своя различна представа за случващото се и за това кое е най-добре за него, за мен, за тях, но не и за нас.
Никой дори не се опита да разбере нашата истинска история. Като едни съвременни Ромео и Жулиета - ние трябваше да пазим любовта си в тайна.
Но всеки път, когато се опитвахме да се отдалечим, Вселената сякаш ни връщаше един към друг.
Това, което се случваше между нас - не бе нещо, от което просто можеш да си тръгнеш, нещо, от което можеш да избягаш.
Не, срещите ни не бяха случайност. Това беше съдба!
Когато очите ни се срещнат не само страстта между нас е изпепеляваща, но и химията помежду ни е породена от онази никому неизвестна и необяснима молекула, съставяща самата същност на чувството, което наричаме Любов.
Също, както в песента: “Като песен за любов, която отзвучава в мен - така и мисълта за теб прави с мен неща, както нищо, никога преди, никой не е бил тъй незабравим, както ти”...
Автор: Наташа Кинг (Natasha King)
НАЗАД
