От една скорошна публикация в Dama.bg разбрах за новата мода сред градските господа, наречена „lumberjack”. В световен мащаб се наблюдава тенденцията служителите в офис (които по цял ден седят на стол и се изгърбват) да изглеждат като току-що излезли от гората брадясали, с груби ботуши и дебели карирани ризи дървари, които превземат градската джунгла.
В годините, когато преживявах първите си любовни трепети, да гушкаш гадже с брада си беше вълнуващо. Не всеки ходеше брадясал тогава. Нямаше го този мейнстрийм, който наблюдаваме в момента по улиците на града. А и на 17 г. не всеки може да си пусне гъста, груба, истинска, мъжка брада. То някои и на 30 не могат, де. Ген.
А може би, когато си тийнейджър, много неща ти се виждат „куул“. Но не е въпросът в брадата.
Не ти трябва брада, за да бъдеш мъж. Но когато имаш брада, бъди мъж. Не подвеждай. Не подражавай. Разочароващо е.
Имаме проблем. И той е в симулацията. В изкуствените символи, бележещи фалшиви ценности, в които никой от години не вярва. И част от тази повсеместна измама е заложена някъде там - дълбоко в мъжкото лицево окосмение.
В хода на историята наличието и отсъствието на брада са били обвързани с различни културни натоварености и са имали своите смисъл и послание. При едни общности и до ден днешен брадата се свързва с религиозната принадлежност, при други тя е била централен образ на мъжествеността, събирателен за качества като мъдрост, сила, сексуална мощ или висок социален статус.
В Древна Индия съществувало толкова уважително отношение към брадата, че публичното й принудително отрязване било наказание за прояви на безнравственост и прелюбодейство. При спартанците пък страхливците били порицавани по сходен начин.
Казват, че Александър Македонски въвел лицевото обезкосмяване при мъжете като масова практика. Той наредил войниците му да бъдат гладко избръснати, така че враговете да не ги хващат за брадите по време на бой.
Историята на брадата е дълга. Много косми са отгледани и отстранени, много вода е изтекла, хора са се раждали и умирали в битки за територии, свободи и женски сърца. Бунтове са назрявали и утихвали, надежди са пламвали и умирали, докато се стигне до момента, в който да имаш брада е просто яко. И толкова.
Има нещо тъжно, има нещо нелепо в това да изглеждаш като мъж не защото си, а защото е модерно.
Докъде сме се докарали, щом най-нормалното нещо в космоса – космите – е въпрос на суета и предмет на осъзнати модни залитания? Какво се случва със света, когато естествени природни процеси като окосмяването са поставени под лупа и сложени на конвейера на лишеното от всякаква страст, пластмасово, симулиращо естественост, изкуствено, объркано, комплексарско съвременно градско живеене? Живеене, в което ти отнема половин час да си направиш прическата сутрин, така че да изглежда все едно току-що си се събудил.
Ноември, месецът, в който ежегодно протича световната кампания за борба с рака на простата – една наистина добра инициатива – мина. Както знаете, по време на този месец много мъже пускат бради и мустаци в знак на съпричастност и внимание към здравословните проблеми от това естество на различни хора по целия свят. Movember e може би една от малкото смислени причини да имаш брада в днешно време. Въпреки че като цяло е красиво.
Красиво е, да. Носи брадата си гордо. Браво! И точно заради това, когато един ден (да се надяваме той да е в по-далечното бъдеще) спре токът за дълго, би било добре буквално да нацепиш дърва и да ги запалиш. Наистина. А не само да изглеждаш сякаш това е характерно за поведението ти, докато инстаграмваш ванилов пудинг в Starbucks. Мерси.
НАЗАД
